Наскоро след това написа завещанието си и го подпечата с печатите на всички главни магистрати. След което, преди да може да продължи по-нататък, възпрян бе той и прекъснат от Агрипина, която нейните близки и съветници, но неверни приятели, обвиняваха освен в това и в други престъпления. И наистина всички са убедени, че от отрова е бил убит, но кога е станало и кой му я е дал, по това има разногласия. Някои пишат, че когато седял на някакъв пир в Капитолийската крепост с жреците, дал му я е Халот, евнухът, който опитвал храните му; други съобщават, че станало по време на вечеря в собствения му дом от самата Агрипина, която му предложила гъба отровна, знаейки, че е лаком за подобни храни. За ония събития също, които последвали подир туй, съобщенията са противоречиви. Някои казват, че веднага след вземането на отровата той занемял и след като цяла нощ прекарал в печални мъчения, умрял малко преди разсъмване. Други твърдят, че отначало заспал, а после, когато храната се надигнала и изплувала отгоре, повърнал всичко и тъй подир това му се дала пак отрова. Но дали същата е била сложена в блюдо с гъста каша (имайки пред вид, че той е трябвало да се подсили с храна, защото стомахът му се е изпразнил), или му е вложена с клистир, уж че е бил претъпкан и преял и трябвало да се облекчи с такъв вид очистително и разслабително, това не е известно.
Смъртта му се пазила в тайна, докато всичко се подреди да е готово за приемника му. Затова се заявявало за него, че уж бил още болен, довели му и смешници да го утешават и развеселяват, уж че копнеел за такива забави. Починал три дни преди октомврийските идеи, по времето, когато консули са били Азиний Марпел и Ацилий Авиола, в шейсет и четвъртата си година и в четиринадесетата година от царуването си. Погребението му било извършено с тържественост и процесия на магистратите и бил канонизиран за светец в Небесата6
, която чест, запретена и отнета му от Нерон, той си възвърнал пак при Веспасиан.Особени знамения предсказали и ознаменували смъртта му: а именно, изгряването на една космата звезда, която наричат комета; тъй също паметникът на баща му Друз бил поразен от мълния; освен туй в същата година умрели повечето от магистратите. Но той самият, изглежда, знаел, че краят му наближава и не го премълчавал много, което може да се види от някои добри доказателства и примери. Защото при определянето на консулите той не назначил ни един за време, по-продължително от месеца, в който умрял, а също и в Сената, последния път, когато заседавал там, след дълга и искрена препоръка към децата си да се спогаждат, той смирено препоръчал и двамата на благородниците от това почитаемо събрание; а в последната си съдебна сесия в съда на един-два пъти заявил открито, че краят му наближава, макар ония, които чули думите му, да изпитали печал от тях и да молили боговете да отменят това.
II.
Тъкмо в разгара на това струпване на неприятности Клавдий бил сполетян от болест и за възстановяване на здравето си отишъл да се лекува от мекия въздух в лечебните води на Синуеса. Тогава именно Агрипина, отдавна решена на това нечестиво дело и възползувайки се от подходящата възможност, а и подпомогната от зли помощници, взела да се чуди каква отрова да употреби, дали „ако е бърза и поразяваща във въздействието си, отчаяното дело няма да се разкрие; ако ли пък използува средство бавно и залиняващо, дали Клавдий, когато краят му наближи и ако е открил деянието й, няма да възвърне обичта си към своя син“. Спряла се на нещо коварно, „което ще обърка разсъдъка му и не ще го убие веднага“. Помогнала й жена, опитна в тези работи, на име Локуста; неотдавна съдена за отровителство и известна като маша на амбициозните. Тази жена приготвила изкусно отровата: дал му я Халот, един от евнусите, чиято длъжност била да носи храната на императора и да вкусва ястията му.
Всъщност не след дълго всички подробности около прилагането на това тъй се разчули, че летописците от онова време разказват как „отровата е била сипана в едно ястие с гъби, които той особено много обичал; но дали защото разумът му е бил помътен, или пък от изпитото вино, отровата не подействувала веднага“; в същото време той облекчил вътрешностите си, което, изглежда, му помогнало; Агрипина тогава се видяла в чудо, но понеже животът й бил в опасност, не се и замисляла над позорната си постъпка, а повикала на помощ Ксенофонт, лекаря, когото вече била посветила в престъпните си цели. Смята се, че той, уж като искал да помогне на Клавдий да повърне, бръкнал в гърлото му с едно перо, намазано със смъртна отрова, известен, че в подобни отчаяни злодейства намерението без делото е опасно, а за да се спечели наградата, те трябва да се извършат сполучливо отведнъж.