Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Междувременно Сенатът се бил събрал и консулите и понтифексите изричали моления за оздравяването на императора, когато, вече мъртъв, той бил облечен в дрехите си и поддържан топъл, за да се скрие това, докато се уреди всичко за въздигането на император Нерон. Първо, там била Агрипинила, която, преструвайки се, че е надвита от скръбта и стремително търси утеха, взела Британик в прегръдките си, нарекла го „същинско копие на баща си“ и с разни хитрости не му позволила да напусне залата; тъй също задържала Антония и Октавия, сестрите му, и зорко следяла никой да не влиза в двореца. От време на време също така известявала, че господарят се подобрявал; че войската може да храни надежди. докато настанел благоприятният час, предсказан от изчисленията на астролозите.

Най-сетне на тринадесетия ден на октомври по пладне портите на двореца внезапно се разтворили и Нерон, придружаван от Бур, се отправил към кохортата, която според обичаите на войската стояла на стража. Там при знак, подаден от префекта, той бил приет с радостни възгласи и веднага бил положен в носилка. Знае се, че някои се поколебали, оглеждайки се нетърпеливо и питайки къде е Британик, но тъй като никой не се изстъпил да се противопостави, приели избора, който им се предлагал. Тъй Нерон бил отнесен в лагера, където след слово, подходящо за случая, и като обещал награда, равна на раздадената от покойния император, неговия баща, бил поздравен като император. Гласът на войската бил последван от декрет на Сената, а и в провинциите никой не се поколебал. На Клавдий му присъдили божествени почести и погребалните му обреди били отпразнувам със същата тържественост като на божествения Август, Агрипина подражавала на величието на своята прабаба Линия. Завещанието му обаче не било оповестено, да не би предпочитанието на сина на съпругата му пред неговия собствен да раздразни народа със своята несправедливост и лошавина.

„Анали“ от Тацит

III.

Клавдий бил разгневен от деянията на Агрипина, които започнал да осъзнава, и потърсил сина си Британик, когото тя нарочно отстранявала през повечето време (защото правела всичко по силите си да осигури престола за Нерон, който бил неин син от предишния й съпруг Домиций); а той проявявал обичта си всякога щом срещнел момчето. Не можел да понася държанието й и се готвел да сложи край на властта й, да позволи на сина си да облече toga virilis и да го обяви наследник на своя престол. Агрипина като научила, уплашила се и побързала да попречи на всичко това и да отрови Клавдий. Но понеже вследствие многото вино, което непрестанно поглъщал, и начина му на живот, какъвто водят всички императори по правило, за да се предпазват, не било лесно да му се навреди, тя извикала една прочута отровителка, някаква си жена, на име Локуста, която наскоро била обвинена в същото престъпление: и приготвила с нейна помощ една отрова със сигурно въздействие, сложила я в един от зеленчуците, наречен гъби. Тогава самата тя яла от другите, но накарала съпруга си да вземе оная, която съдържала отровата; защото тя била най-голямата и най-хубавата. И тъй жертвата на заговора била отнесена от пиршеството, видимо опита от силното вино, нещо, което често му се случвало и преди; но през нощта отровата започнала да действува и той умрял, без нито да каже, нито да чуе нещо. Това станало на тринадесети октомври и той живял шейсет и три години, осем месеца и двайсет дни.

Агрипина успяла да извърши деянието, защото преди това изпратила Нарцис в Кампания, уж че трябвало да цери подаграта си с тамошната вода. Ако той бил наоколо, никога нямало да може да го направи, тъй грижливо пазел той своя господар. Но както станало, смъртта му последвала скоро след тази на Клавдий. Убит бил край гробницата на Месалина, обстоятелство случайно, макар да смятали, че тя е изпълнила заканата си.