Аз преди теб

- Мислех, че такива места съществуват само във фил-мите. - Извърнах се и го погледнах - Започвам да си мисля, че си ми казвал истината и за всички останали неща. Той се усмихваше. Лицето му изглеждаше спокойно и щастливо.Погледна ме с леко присвити очи.

Аз също го погледнах, за първи път без усещането за страх, което ме ядеше отвътре.

- Радваш се, че дойде, нали? - попитах предпазливо. Той кимна:

- О, да.

- Ха! - ударих въздуха с юмрук аз.

И после, когато някой увеличи музиката на бара, изри-тах обувките си и затанцувах. Изглеждаше глупаво - от оня вид поведение, което на другия ден определяш като неуместно. Но тук, в мастилената тъмнина, полупияна от недоспиване, с жаравата и безкрайното море, и необятното небе, и звуците на музиката в ушите ни, и усмихнатия Уил, и моето сърце, преливащо от нещо, което не можех напълно да определя, просто ми се танцуваше. Танцувах и се смеех, без да се срамувам, без да ме е грижа, че някой ще ни види. Усещах очите на Уил върху себе си и знаех, че той знае: това беше единственият възможен отговор на последните десет дни. По дяволите последните шест месе-

ца!

Песента свърши и аз се отпуснах задъхана в краката му.

- Ти… - поде той.

- Какво? - Усмивката ми беше палава. Чувствах се въздушна, наелектризирана. Не бях сигурна дали мога да отговарям за постъпките си.

Той поклати глава. Изправих се на босите си нозе бавно, пристъпих към количката му и се плъзнах в скута му, така, че лицето ми се озова на сантиметри от неговото. След предишната вечер някак си не ми изглеждаше чак толкова голям скок.

- Ти… - Сините му очи, проблясващи на светлината от огъня, се впиха в моите. Ухаеше на слънце и на дима от огъня, и на нещо остро и цитрусово.

Почувствах как дълбоко в мен нещо поддава. - Ти… ти си невероятна, Кларк.

Направих единственото, за което се сетих. Наведох се и го целунах по устните. Той се поколеба, само за миг, и също ме целуна. В следващия момент забравих всичко: хилядите причини, заради които не биваше, страховете ми, причината да сме тук. Целунах го, вдишвайки аромата на кожата му, усещайки меката му коса под пръстите си, а когато той отговори на целувката ми, всичко изчезна и бяхме само Уил и аз, на остров в края на света, под хиляди проблясващи звезди.

Изведнъж той се отдръпна.

- Аз… съжалявам. Не биваше…

Очите ми се отвориха. Вдигнах ръка към лицето му и прокарах пръсти по красивите черти. Почувствах грапавите частици сол под пръстите си.

- Уил… - подех. — Ти можеш. Ти…

- Не. - Усетих метална нотка в гласа му. - Не мога.

- Не разбирам.

- Не искам да продължава така.

- …мисля, че трябва да продължиш.

- Не искам, защото не мога… - Преглътна. - Не мога да съм мъжът, който искам да бъда с теб. И това просто ще е… - Погледна ме. - …още едно напомняне какво не съм.

Не свалях очи от лицето му. Наклоних леко глава, за да докосна неговата, дъхът ни се смеси и аз казах тихо, за да ме чуе само той:

- Не ме интересува какво… какво мислиш, че можеш или не можеш да правиш. Нещата не са черно-бели. Честно… Разговарях с други хора в същото положение и… и има неща, които са възможни. Начини и двамата да бъдем щастливи… - Бях започнала леко да пелтеча. Чувствах се странно дори от факта, че водим подобен разговор. Погледнах го в очите. - Уил Трейнър - казах нежно. - Ето какво. Мисля, че ние можем да правим…

- Не, Кларк… - започна той.

- Мисля, че можем да правим всякакви неща.Знам, че

това не е стандартна любовна история.Знам, че има все-възможни причини да не го казвам. Но аз те обичам.На-истина. Знаех го, когато напуснах Патрик.И си мисля, че и ти би могъл да ме обикнеш малко.

Той не каза нищо. Очите му търсеха моите, бяха нате-жали от огромна тъга. Отметнах косата от слепоочията му, сякаш така бих могла по някакъв начин да премахна тъга-

та му; той наклони глава и я опря в дланта ми. Преглътна.

- Трябва да ти кажа нещо.

- Знам - прошепнах. - Всичко знам.

Уил задържа думите в устата си. Въздухът сякаш не помръдваше.

- Знам за Швейцария. Знам… защо бях наета с шестме-сечен договор.

Той отдръпна глава от ръката ми. Погледна ме, после се взря в небето. Раменете му се отпуснаха.

- Знам всичко, Уил. Знам го от месеци. И моля те, изслушай ме… - Взех дясната му ръка в своята и я допрях до гърдите си. - Знам, че можем да го направим. Знам,че не е каквото ти би избрал, но аз мога да те направя щастлив. И всичко, което мога да кажа, е, че ти ме превръщаш… превръщаш ме в съвсем различен човек. Правиш ме щастлива дори когато си ужасен. Предпочитам да съм с теб-макар ти да мислиш, че от теб е останало съвсем малко, -отколкото с всеки друг на света.

Почувствах как пръстите му се свиха съвсем лекичко около моите и това ми вдъхна кураж.

- Ако мислиш, че е неудобно да работя за теб ще на-пусна и ще работя другаде. Исках да ти кажа…подадох документи за университета. Направих купища проучвания

в интернет, разговарях с други квадриплегици и домашните им асистенти, и сега знам как можем да се справим.Тъй че мога да върша това и просто да съм с теб.Разбираш ли? Помислила съм за всичко, проучила съм всичко.Такава