Аз съм съдът!

— Разбирам те — произнесе меко тя. — Но когато и да почувствуваш нужда от мен, винаги можеш да ме намериш тук. Просто ела и ме вземи.

Целунах я отново, този път по-леко, и после застанах до вратата. Тя ми подаде шапката и прокара ръка през косата ми.

— Довиждане, Майк.

Намигнах й.

— Довиждане, Шарлот. Прекарах една чудесна вечер с едно чудесно момиче на една чудесна вечеря.

Беше цяло чудо че успях да намеря стъпалата надолу. Почти не си спомням как съм влезнал в колата. Пред очите ми бяха само лицето й и това вълшебно тяло. Как ме целуна и как блестяха очите й! Спрях на Бродуей и се отбих в един бар да пийна нещо, та да ми се проясни малко ума. Нямаше особен ефект и затова се прибрах у дома и захапах възглавницата по-рано от обикновеното.

Глава седма

Събудих се преди да звънне часовника, нещо което беше твърде необичайно. Изкъпах се набързо и се обръснах, след което светкавично си изпържих няколко яйца и със същата скорост ги натъпках в гърлото си. Допивах си втората чашка кафе когато дойде момчето от шивашкото ателие с костюма ми който просто не можах да си го позная след вчерашните поражения които беше понесъл. Така бяха зашили джоба че и да се взирах от сантиметри пак нямаше да го разбера. Беше идеално изгладен и почистен. Облякох го с наслаждение и се обадих в офиса.

— Тук частна детективска агенция Хамър. Добро утро.

— Добро утро и на теб, Велда, тук е шефът ти.

— О!

— Оу, хайде сладур — запледирах аз — престани да ми се сърдиш. Онова червило ми полепна при изпълнение на служебните ми задължения. Как бих могъл да работя ако всеки път ми слагаш вилата на врата по този начин?

— Изглежда се справяш добре с работните си задължения — гласеше отговорът й. — Какво мога да направя за вас, мистър Хамър?

— Някой да се е обаждал?

— Не.

— Да има някаква поща?

— Не.

— Да се е отбивал някой?

— Не.

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Не.

— Е, тогава сбогом.

— Да се омъжа? Хей, почакай …Майк, Майк! Ало…ало…

Окачих нежно слушалката като се смеех без глас. Това щеше да я отрезви. Следващият път щеше да си помисли дали да ми отговаря само с тия две букви. Май беше време да преминавам с повишено внимание на кръстовищата. Не можех да си го позволя точно в този момент, макар че Велда изобщо не би била лоша партия.

Ченгетата бяха свалили поста пред апартамента на Джак. Вратата беше запечатана до по-нататъшно разпореждане и аз нямах намерение да се сблъсквам с областния прокурор за влизане чрез взлом така че се поогледах за по-заобиколни пътища.

Бях на косъм да се откажа когато изведнъж си спомних че прозорецът на банята излизаше на въздушната шахта а точно срещу нея имаше друг прозорец. Заобиколих чупката в коридора и почуках на съседната врата. Показа се дребен човечец на средна възраст и аз размахах значката под носа му.

— Полиция.

Бях много лаконичен. Той не се заинтересува повече от значката, но побърза да разтвори широко вратата. Добър и уважаван гражданин който вярваше в закона и реда. Стоеше пред мен и притискаше пешовете на извехтялото си сако като си мъчеше да скрие наедрялото си шкембенце и се опитваше да си придаде невинен вид. Сигурно в момента пред очите му беше как е минал на червено преди месец и се виждаше вече в пандела за тая работа.

— Ъ-ъ…господин офицер, какво мога да направя за вас?

— Разследвам възможни опити за нахлуване в апартамента на мистър Уилямс. Доколкото разбирам някои от вашите прозорци гледат неговите, нали така?

Челюстта му увисна.

— Н-но разбира се, макар че н-никой не би могъл да се промъкне през нашия прозорец без да го видим.

— Не в това е работата — обясних му аз. — Някой би могъл да се спусне от покрива на въже. Искам само да проверя дали онзи прозорец може да се отвори отвън. Нямам особено желание да се спускам по въже от покрива.

Мъжът въздъхна с видимо облекчение.

— О, разбирам. Но да, разбира се, заповядайте оттук.

Мишеподобната му съпруга промуши главата си от спалнята и запита:

— Какво има, Джон?

— Полиция — изрече той нетърпеливо. — Искат да им помогна.

Поведе ме към банята и аз отворих прозореца. Бая зор видях докато го сторя. Тия хора изглежда си мислеха че целият свят надзърта в банята им като се къпят и никога не го бях отваряли. Когато накрая успях по пода се посипаха ситни тресчици от дограмата.

Точно срещу нас беше прозорецът на банята на Джак. Двете стени ги делеше едно разстояние от три фута. Изправих се на външния перваз като мъжът ме държеше за колана. И после се отпуснах напред. Мъжът изпищя и жена му мигновено нахлу в банята. Но всичко което направих беше да разтворя ръце и да се опра на срещуположната стена. Сигурно си помисли че бях врътнал.