Аз съм съдът!

Прозорецът на Джак се отвори лесно. Промъкнах се през него благодарих на мъжа и съпругата му и хлътнах вътре. Всичко си беше както го бяхме оставили тогава. Екипът по отпечатъците от пръстите беше оставил следи от белия прашец по повечето вещи които представляваха интерес от тяхна гледна точка, а мястото, където беше лежало тялото на Джак, беше очертано с тебешир. Изкуствената му ръка продължаваше да си лежи на леглото където я беше оставил. Единственото нещо което липсваше беше пистолетът му, а на мястото му в кобура се белееше листче хартия. Издърпах го и го прочетох. „Майк — пишеше там — не се вълнувай за пистолета. Прибрал съм го на сигурно място в полицията.“ И отдолу подписът му: „Пат“.

Как ви се струва това, а? Бил е сигурен че ще успея да вляза. Върнах бележката на мястото й със следното допълнение: „Благодаря, авер — написах аз — няма да се вълнувам.“ И се подписах най-отдолу.

Не беше трудно да се види че полицията беше претърсила най-щателно мястото. Бяха го свършили много елегантно и цялостно. Всяка вещ беше върната точно на мястото й. Само няколко неща бяха малко разместени което говореше че тук е имало претърсване.

Започнах с всекидневната. Струпах столовете на средата на стаята като при това ги оглеждах един по един. После продължих с ръбовете на килима. Нямаше нищо ако не се броеше лекия прах. Намерих три цента под седалките на дивана и това беше всичко. Вътрешността на радиото не беше докосвана от месеци защото дебел слой прах беше покрил всичко. Книгите не съдържаха нищо между страниците си, нито пликове, нито марки нито каквато и да било хартия. А даже и да бе имало, полицията несъмнено ги беше прибрала.

След като върнах обратно всичко на мястото му се заех с банята, но и там всичко си беше нормално.

Следваше спалнята. Повдигнах матраците и опипах всички ръбове за възможни срязани места или отвори където би могло до се скрие или зашие нещо. И тук нямах късмет. Стоях на средата на стаята, търках си брадичката и мислех усилно. Джак си беше водил дневник, но го криеше в дрешника. Нямаше го там. Полицията и тук ме беше изпреварила. Проверих дори и завесите на прозорците, защото можеше да има някой сгънат лист.

Смущаваше ме фактът че Джак си беше водил бележки на едно малко бележниче още отначалото на работата му в полицията. Съдържаше много ценна информация и ако успеех да го открия… Отново опитах с дрешника. Опипах всяка риза, чорап и комплект бельо след като измъкнах всичките дрехи от чекмеджетата, но само си загубих времето. Нищо.

Докато изпразвах най-долното чекмедже една вратовръзка се закачи за ръба и падна отзад. Измъкнах го цялото и извадих вратовръзката от шперплатовото дъно. Извадих и още нещо. Бележника на Джак.

Не исках да го отварям още сега и на това място. Наближаваше десет часа и имаше голяма вероятност да дойде полицията или пък оня дребният юнак да се паникьоса от дългото ми отсъствие и да повика ченгетата. По най-бързия начин натъпках обратно по местата им дрехите в чекмеджетата и дрешника. Бележника напъхах в джоба.

Дребосъкът ме чакаше в банята си. Измъкнах се от прозореца на Джак и се направих че се взирам за следи от въжета или стъпки по перваза. Очите му ме следяха много внимателно.

— Намерихте ли нещо, господин офицер? — запита ме той.

— Страхувам се че не. Не открих никакви следи. Проверих и другите прозорци. Изобщо не са били отваряни.

Направих опит да стигна до покрива с поглед, но не можах да се отдалеча достатъчно от стената докато не прекрачих на неговия прозорец, после се промуших в банята му, след което отново си подадох главата отвън като старателна имитирах внимателен оглед.

— Е, мисля че това беше всичко. Вече мога да мина и през входната ви врата, нали?

— Разбира се господин офицер, заповядайте оттук.

Той ме поведе към антрето с кучешкия си поглед и я отвори пред мен.

— По всяко време сме на вашите услуги, господин офицер — извика ми той след като излязох — само ни се обадете. Ще се радваме да ви помогнем.

Стигнах до офиса за рекордно кратко време и влязох в приемната като измъкнах бележника от джоба. Велда спря да чука на машината.

— Майк…

Аз се обърнах. Знаех какво ще последва.

— Какво има, съкровище?

— Моля те, не постъпвай повече с мен така.

Ухилих й се с най-голямата усмивка на която бях способен.

— Изобщо не съм се майтапил — казаха аз. — Ако беше нащрек и във форма вече щях да съм сгоден мъж. Хайде, ела при мен за малко.

Тя покорно ме последва и седна. Качих си краката върху разнебитеното бюро и запрелиствах бележника. Велда беше заинтригувана.

— Какво е това? — запита тя любопитно, като се наведе да погледне по-отблизо.

— Бележникът на Джак. Отмъкнах го от апартамента му преди да го набарат ченгетата.

— Има ли нещо важно?

— Може би. Още не съм го огледал.

В началото съдържаше списък с имена всичките зачеркнати. Всяка страница беше датирана, най-старата отпреди три години. Тук-там се споменаваха случаи от отдела с възможните заподозрени и предприетите акции. Те също бяха зачеркнати очевидно като изпълнени и приключени.