Аз съм съдът!

Допихме си бирата, поръчахме по още една, и после станахме. Бабаитите юнаци ми подвикнаха „Хей, бива си я, а?“ като минавахме покрай тях. Пуснах за миг ръката на Шарлот, и после ги сграбчих и двамата за главите като ги блъснах една в друга с трясък сякаш се пукаше кратуна. Бяха седнали на високите столчета до стената с огледала и видях в отражението очите им. Бяха се превърнали в четири черни мраморни късчета. Барманът ме зяпаше с провиснала челюст. Помахах му и взех пак Шарлот под ръка. Зад мен бабаитите се изхлузиха от столовете си и се стовариха върху пода с плясъка на мокър парцал.

— Какъв защитник си имам!

Тя ме стисна за ръката.

— О, моля те — заскромничих аз.

Почувствувах се наистина горд.

Кати беше заспала, и влязохме на пръсти. Шарлот обви с ръка звънеца, но дори и шепата й не успя да го заглуши напълно. Прислужницата спря да хърка за момент, и след малко пак поднови.

Шарлот си свали палтото и ме запита:

— Нещо за пиене?

— Не.

— Нещо друго да желаеш?

— Теб?

В следващата секунда беше в прегръдките ми и ме покриваше с целувки. Гърдите й запулсираха от желанието. Притисках я с всичка сила.

— Кажи ми, Майк.

— Обичам те.

Тя ме целуна повторно. Побутнах я и си взех шапката.

— Стига вече, миличко — казах аз. — В края на краищата съм съвсем нормален мъж. Още една целувка като тая и няма да изтраям до сватбата.

Тя се ухили и се хвърли отново в прегръдките ми за въпросната целувка, но аз успях да я задържа.

— Моля те, Майк. Нека тогава се оженим още утре.

Не можах да сдържа смеха си. Беше толкова разгорещена.

— Няма да е точно утре, но ще е много скоро, миличко. И аз вече нямам сили да трая.

Тя хвана пак звънеца с ръка докато изляза. Целунах я леко и се измъкнах. Беше ми ясно че тази нощ нямаше да се спи. Велда щеше да събори покрива върху мен, като чуеше. Не знаех как да й го кажа.

Будилникът ме събуди в шест. Блъснах му бутона да спра дяволския му звънец, после седнах в леглото и се изпънах. Погледнах през прозореца и видях че слънцето беше вече изгряло. Обещаваше да е чудесен деня. На нощната ми масичка имаше половин бутилка бира от снощи и аз отпих глътка. Вкусът й беше като този на покривка за маса.

Изкъпах се и нахлузих халата, след което се намърдах в миниатюрната си кухня да захапя нещо. Единствената кутия с готови тестени храни за закуска носеше следите от зъбите но мишка, явно по-изгладняла от мен, така че отворих чувал с картофи и кромид лук, почистих ги и ги надробих в тиган със засъхнали остатъци от мазнина и го бутнах на котлона докато си приготвя кафето.

Успях да ги изгоря, разбира се, но от това вкусът им не стана по-лош. Дори и кафето беше съвсем поносимо. Другият месец по това време щях да закусвам в компанията на една вълшебна блондинка. Каква съпруга щях да си имам, ей!

Мирна беше вече будна когато й позвъних. Каза ми че ще е готова в осем и ми напомни да не закъснявам. Дадох тържествено обещание, че няма и после позвъних и на Шарлот.

— Здравей, мързеливке — прозинах се аз в слушалката.

— Като те слушам, не си от най-работливите по това време на деня.

— Точно обратното. А ти какво правиш?

— Опитвам се да спя. В онова състояние, в което ме заряза снощи, три часа не можах да затворя очи, само се въртях из леглото.

Това ме накара да се почувствувам наистина добре.

— Разбирам за какво намекваш. По кое време ще бъдеш при близначките?

— Някъде рано привечер, освен ако не успея да се измъкна по-рано. Но ще пристигна за състезанието, сигурна съм. Всъщност кои щяха да играят?

— Не си спомням. Двама от най-големите мераклии на Естер и Мери. Ще мисля само за теб, така че не закъснявай.

— Окей, дарлинг.

Тя ми прати целувка по телефона и аз й я върнах преди да затворя.

Беше рано още за офиса и затова потърсих Велда в квартирата й. Още с вдигането на слушалката дочух апетитното цвърчене на бекона в тигана.

— Здравей, Велда, тук е Майк.

— Хей, какво те е ухапало толкова рано?

— Имам важна среща.

— Свързана ли е със случая?

— Е-е…може и да е, но не съм сигурен. Не мога да си позволя да я пропусна. Ако се обади Пат, кажи му че съм в къщата на госпожиците Белеми. Той има номера им.

Велда се забави с отговора. Знаех че се опитва да разбере какво съм намислил.

— Хубаво — каза тя накрая. — Само внимавай какви ги вършиш, Майк. Да има нещо за свършване, докато се върнеш?

— Не, мисля че няма.

— И между другото, след колко време мислиш пак да се сетиш за мен?

— Евентуално към понеделник.

— Много добре, тогава до понеделник, Майк. Довиждане.

Сбогувах се набързо и затворих телефона. Господи, как щях да съобщя на Велда за Шарлот! Умът ми не го побираше. Щеше да се скъса от рев. Какво пък, по дяволите, животът беше такъв, не съм го измислил аз. Велда просто нямаше късмет. Ако не се беше появила Шарлот, сигурно щях да се обвържа с нея. На времето бях имал голяма желание, но все не можех да се наканя. По дяволите.