Аз съм съдът!

Заварих Мирна облечена и готова за път. Беше си събрала малко багаж в една чанта и я отнесох в колата. Не изглеждаше добре. Под очите си имаше големи черни кръгове и скулите й се бяха изострили. Беше си купила нова рокля за случая, чудесен десен с цветя, и под светлосиньото й вълнено палто лицето й хубавееше, докато не се вгледахте по-внимателно в него.

Нямах намерение изобщо да намесвам Джак в разговора, така че разговаряхме за времето през деня и всякакви обичайни неща. Знаех че беше видяла заглавията на вестниците които се надпреварваха да описват как бях светил маслото на Калецки, но тя избягваше темата също.

Денят наистина беше прекрасен. Пътищата вън от града бяха почти без движение и аз се движех с класическото петдесет в час. Нямах намерение да си развалям деня с пререкания с някой патрулен идиот. Минахме покрай няколко открити двора на къщи където дечицата щъкаха по ливадата и се борех с топката. Видях как от очите на Мирна бликнаха сълзи като минахме покрай няколко извънградски вили. Болката ме сграбчи за сърцето. Бедното момиче изпитваше непоносимо страдание.

Постепенно изведох разговора към предстоящия тенис-мач тази вечер и успях да я разсеям от трагичните размишления. Не след дълго стигнахме знака за частно владение и завихме по алеята която водеше към имението на Белеми. Мислех си, че сме подранили, но заварихме две дузини гости пристигнали преди нас. От едната страна на къщата бяха паркирали множество коли и една от близначките изскочи да ни посрещне. Разбрах коя от двете е едва като чух гласа й.

— Здравей, сестричке — каза тя.

— Здравей, Мери — отвърнах й с усмивка.

Беше облякла горна част на плажна дреха и чифт шорти. Тоалетът й оставяше въображението безработно. И двете части на тоалета й бяха толкова плътно прилепнали, че под тях изпъкваше всяка гънка на тялото й и тя го съзнаваше отлично. Не можех да откъсна очите си от краката й и докато крачехме към къщата не пропущаше миг без да се потърка в мен.

На това трябваше да се сложи край и преместих чантата на Мирна между нас. Мери се разкикоти здраво на решението ми. Като стигнахме къщата тя предаде Мирна на една прислужница и после се обърна към мен:

— Не си ли носиш някой спортен екип?

— Ами. Всичкия спорт ще го свърша на бара.

— Дрън-дрън. Върви вътре и си вземи чифт спортни гащета. Ще поиграем голф на игрището зад къщата, а и много от мацките търсят партньори за тенис.

— За бога, Мери, не разбирам нищо от спорт.

Тя се дръпна на няколко крачки и ме обходи най-безочливо с очи отгоре додолу.

— Ти си най-големия атлет когото някога съм срещала.

— Какъв? — пошегувах се аз.

— Креватен — отвърна ми тя.

Очите й показваха че не се шегуваше.

Тя се върна с мен до колата да вземем и моите дрехи. Върнахме се в къщата и тя ме заведе до стаята предназначена за мен. Беше нещо наистина голямо с легло в центъра което можеше спокойно да поеме четирима души и оставаше още свободно място.

Мери нямаше търпение да затворим вратата. Нахвърли се върху мен и отвори уста. Проклятие, нямах право да разочаровам домакинята, и я целунах.

— А сега изчезвай, докато се преоблека — казах й аз.

Устата й оформи едно идеално „О“.

— Защо?

— Виж — опитах се да бъда убедителен аз — нямам навик да се преобличам пред жени?

— И откога тая промяна? — запита ме подигравателно тя.

— Тогава беше тъмно — оправдавах се аз. — А и освен това, още е малко рано за оная работа.

Дариха ме с още една от ония секси усмивки. Очите й ме умоляваха да я съблека.

— Окей…сестричке — каза тя.

Затвори вратата след себе си и в коридора прозвуча дълбокият й гърлен смях.

Някаква групичка отвън вдигаше шум до бога и аз си промуших главата през прозореца да видя за какво ставаше въпрос. Точно под мен двама слаботелесни представители на мъжкия пол се бяха хванали за косите, а други четирима отстрани ги насърчаваха. Каква компания! Двете момчета паднаха едновременно в калта и последваха няколко шамарчета. Ухилих се. Две млади педалчета се борят кой да бъде царицата на пролетта. Налях една кана с вода от чешмата и я излях върху русите им главички.

Това сложи край на спора им. И двамата издадоха писъци във фалцет и хукнаха през глава. Компанията ме видя и зави. Номерът беше наистина сполучлив.

Мери ме чакаше долу на стълбите. Беше се облегнала на парапета им и пушеше цигара. Излязох облечен в къси гащета и потник и й подхвърлих едно „хелоу“. В същия момент към нас се присъедини и Мирна с ракета за тенис, с която се потупваше по краката. Мери определено беше разочарована че не може да ме види уединено. Тримата закрачихме към ливадата с тенискортовете като Мери ми висна на рамото. Преди още да ги достигнем нейното копие се отдели от групата играчи и ни помаха. Естер Белеми.