Аз, вещицата

Бяхме оставали малко време насаме откакто се върна от Оксфорд. Струваше ми се, че е било преди цяла вечност, а бе само преди няколко дни. Едната му ръка се плъзна под колана на джинсите ми и хладните му пръсти докоснаха голата ми плът. Потръпнах от удоволствие, а той ме придърпа още по-близо към себе си, като с другата ръка галеше гърдите ми. Притискахме се с всяка част на телата си, не спирахме да търсим нови начини да се слеем.

Накрая имаше само една останала възможност. За миг ми се стори, че Матю смята да консумира брака ни по старомодния начин — прав, навън, под напора на заслепяващо желание. Но се овладя и се отдръпна.

— Не по този начин — каза той дрезгаво. Очите му бяха напълно черни.

— Не ми пука. — Притеглих го обратно към себе си.

— Но на мене ми пука. — Въздъхна дълбоко, като истински вампир. — Когато правим любов за първи път, искам да си само за мен, а не да сме заобиколени от други хора. И ще те искам по-дълго от няколкото откраднати мига, които сме имали досега, повярвай ми.

— И аз те желая — подчертах, — и търпението не ми е силна черта.

Матю погали шията ми с палец и кръвта ми кипна. Той прилепи устните си там, където досега бе стоял пръстът му, и ги притисна към пулсиращата ми плът, която показваше, че съм жива. Проследи една вена от гърлото до ухото ми.

— Приятно ми е да научавам къде обичаш да бъдеш докосвана. Като тук например. — И ме целуна зад ухото. — И тук. — Устните му се притиснаха към клепачите ми и аз издадох тих стон на удоволствие. — И тук. — Прокара палеца си по долната ми устна.

— Матю — прошепнах. Очите ми го умоляваха.

— Какво, скъпа? — Гледаше очарован как докосването му раздвижваше кръвта ми.

Не отговорих, а го притеглих към себе си, не ми пукаше за студа, падащия мрак и грубата дървесна кора под наранения ми гръб. Останахме така, докато Сара не ни повика от верандата.

— Нали не сте се отдалечили много? — Чух я как сумти. — На това упражнение ли му викате?

Чувствах се като ученичка, хваната да се натиска пред къщата си. Оправих пуловера си и тръгнах да се прибирам. Матю се засмя и ме последва.

— Изглеждаш доволен от себе си — отбеляза Сара, когато той влезе в кухнята. Под светлината на лампата напълно приличаше на вампир, при това самодоволен. Но очите му вече не бяха неспокойни и аз бях благодарна за това.

— Остави го на мира. — Гласът на Ем бе нетипично рязък. Тя ми подаде салатата и посочи към масата във всекидневната, където обикновено се хранехме. — И ние доста престоявахме сред ябълковите дървета, докато Даяна растеше.

— Хм — изсумтя Сара. Взе три винени чаши и ги размаха към Матю. — Имаш ли още от онова вино, Казанова?

— Аз съм французин, Сара, а не италианец. В добавка съм вампир. Винаги имам вино — заяви Матю с палава усмивка. — И няма опасност да свърши. Маркъс ще донесе още. Той не е французин, нито италианец, уви, но образованието му компенсира този недостатък.

Седнахме на масата и трите вещици започнахме да унищожаваме печеното пиле и печените картофи на Ем. Табита се сгуши до Матю и от време на време флиртуваше с него, като го галеше с опашка по краката. Той доливаше вино в чашата на Сара, аз също отпивах от своята. Ем непрекъснато го питаше дали иска да опита нещо, но Матю винаги й отказваше.

— Не съм много гладен, Емили, благодаря ти.

— Има ли нещо, което ядеш? — Ем не бе свикнала да й отказват храна.

— Ядки — сетих се. — Ако ще му купуваш храна, вземи ядки.

Ем се поколеба.

— Ами сурово месо?

Матю сграбчи ръката ми и я стисна, преди да успея да отговоря.

— Ако искаш да ме угощаваш, недопеченото месо ще свърши работа. Освен това обичам супа, обикновена, без зеленчуци.

— Синът ти и колежката също ли ядат такива неща, или това са само твоите предпочитания?

Сега вече разбирах защо Матю се бе подразнил от първите ми въпроси за начина му на живот и хранителните му навици.

— Това е доста стандартен начин на поведение на вампирите, когато са сред топлокръвни. — Матю пусна ръката ми и си наля още вино.

— С това вино и тези ядки сигурно доста висиш по баровете — отбеляза Сара.

Ем остави вилицата и я погледна унищожително.

— Какво толкова? — изсумтя Сара.

— Сара Бишъп, ако ни изложиш пред сина на Матю, никога няма да ти го простя.

Напушилото ме кискане бързо се превърна в силен смях. Сара първа се присъедини към мен, накрая и Ем се разсмя. Матю седеше и се усмихваше, сякаш се бе озовал внезапно в лудница, но беше прекалено възпитан, за да го спомене.

Когато смехът ни утихна, той се обърна към леля ми.

— Чудех се дали не мога да те помоля да ми отстъпиш работната си стая, за да анализирам пигментите от рисунката с алхимичната сватба. Може би те ще ни кажат къде и кога е направена.

— Няма да пипаш нищо по рисунката. — Историчката в мен изтръпна от ужас при тази мисъл.

— Няма да я повредя — каза кротко Матю. — Знам как да анализирам съвсем малки количества.

— Не! Няма да я пипаме, докато не разберем с какво си имаме работа.

— Не бъди такава педантка, Даяна. Пък и е малко късно за това, след като върна книгата. — Сара се изправи, очите й блестяха. — Да видим дали книгата с рецептите няма да помогне.