Аз, вещицата

— Е — промърмори Ем под носа си, — вече си част от семейството.

Сара изчезна в работната си стая и се върна с подвързана с кожа книга с размерите на семейна библия. Между кориците й се намираха знанията и отварите на семейство Бишъп, предавани от вещица на вещица почти четиристотин години. Първото име в книгата беше Ребека, а до него със закръглен красив почерк бе изписана годината 1617. На първата страница в две колони бяха изредени и други имена, всяко с различно мастило и с различна дата до него. Списъкът продължаваше и на обратната страница, като най-често се срещаха имената Сюзан, Елизабет, Маргарет, Ребека и Сара. Леля ми не беше показвала тази книга на никого, дори и на други вещици. Сборникът с рецептите можеха да виждат само членове на семейството.

— Какво е това, Сара? — Ноздрите на Матю се разшириха при мириса на стара хартия, билки и дим, който се издигна, когато леля ми разтвори кориците.

— Това учебникът по магии на семейство Бишъп. — Тя посочи първото име. — Най-напред е принадлежал на Ребека Дейвис, бабата на Бриджит Бишъп, след това на майка й, Ребека Плейфър. Бриджит е предала книгата на най-голямата си дъщеря, която е родила извънбрачно в Англия през 1650 година. Бриджит още е нямала двайсет години по това време и кръстила дъщеря си на майка си и на баба си. Не можела да се грижи за момиченцето и го дала за отглеждане на семейство от Лондон. — Сара потръпна от отвращение. — Клюките, че е разпусната, я следваха до края на живота й. По-късно дъщеря й Ребека се върнала при нея и работила в таверната й. Тогава Бриджит била омъжена за втория си съпруг и имала още една дъщеря, която се казвала Кристиан.

— И вие сте потомки на Кристиан Бишъп? — попита Матю.

Сара поклати глава.

— Имаш предвид Кристиан Оливър, дъщерята на Бриджит от втория й брак. Едуард Бишъп е третият й съпруг. Не, ние сме потомки на Ребека. След като Бриджит била екзекутирана, Ребека си сменила официално фамилията на Бишъп. Била вдовица, нямала съпруг, с когото да спори за това. Било е форма на бунт.

Матю дълго се взира в мен. Сякаш искаше да каже, че бунтарството ни е родова черта.

— Никой вече не помни всички фамилии на Бриджит Бишъп. Тя се е омъжвала три пъти — продължи Сара. — Помнят само името, което е носила, когато са я обвинили, че е вещица, и са я екзекутирали. Оттогава жените в семейството запазват тази фамилия, независимо дали са омъжени и кой е баща им.

— Четох за смъртта на Бриджит малко след като са я екзекутирали — вметна Матю. — Това бяха мрачни времена за свръхестествените същества. Макар съвременната наука на пръв поглед да унищожаваше цялата мистерия в света, човешките същества изглеждаха убедени, че около тях има невидими сили. И разбира се, бяха прави.

— Е, противоречието между това, което науката им обещаваше и което здравият разум им казваше, доведе до гибелта на стотици вещици. — Сара започна да прелиства книгата.

— Какво търсиш? — попитах я и се намръщих. — Да не би някой от семейство Бишъп да е разбирал от консервация на ръкописи? Ако не, няма да намериш нищо полезно вътре.

— Ти не знаеш какво представлява тази книга, госпожичке — заяви ведро Сара. — Не си проявявала и най-малък интерес към нея.

Стиснах устни, докато се превърнаха в тънка чертичка.

— Никой няма да поврежда ръкописа.

— А, ето го. — Сара посочи победоносно към една от страниците. — Една от магиите на Маргарет Бишъп от 80-те години на осемнайсети век. Тя е била много надарена вещица. „Моят начин за разгадаване на тайните на хартия и плат“. Ето оттук ще започнем. — Тя се изправи, като си отбеляза мястото с пръст.

— Само да я изцапате… — понечих да кажа аз.

— Чух те много добре предишните два пъти, Даяна. Това е магия за изпарение. Нищо друго, освен въздух, няма да докосне безценната ти страница. Престани да мрънкаш.

— Ще отида да я взема — каза веднага Матю. Аз го изгледах унищожително.

Когато се върна от трапезарията с рисунката в ръце, двамата със Сара отидоха заедно до работната й стая. Леля ми говореше със сто думи в минута, а Матю внимателно я слушаше.

— Кой да си представи? — въздъхна Ем и поклати глава.

Двете с нея измихме чиниите от вечерята и тъкмо започвахме да разчистваме стаята, която приличаше на местопрестъпление, когато на алеята се появиха фарове.

— Пристигнаха. — Стомахът ми се сви.

— Всичко ще е наред, скъпа. Те са от семейството на Матю. — Ем окуражително стисна ръката ми.

Когато стигнах до предната врата, Маркъс и Мириам вече слизаха от колата. Мириам изглеждаше непохватно и напълно не на мястото си в тънкия си кафяв пуловер с навити до лактите ръкави, минипола и боти до глезените. Тъмните й очи обхождаха фермата и околността с недоверие. Маркъс разгледа архитектурата на къщата и помириса въздуха — без съмнение той ухаеше силно на кафе и вещици. Младежът бе облечен в тениска от концертно турне през 1982 година и джинси.

Когато вратата се отвори, сините очи на Маркъс срещнаха моите и проблеснаха.

— Здрасти, мамо, вече сме у дома.

— Той ли ти каза? — ядосах се, бясна на Матю, че не е изпълнил молбата ми.