Аз, вещицата

— Зависи колко е ядосан. Ако някой постъпи така с моята съпруга, ще го заколя и ще го изям за закуска. На твое място не бих мърдал от мястото си.

Столът на Мириам се плъзна по пода.

— Ще рискувам. — И се стрелна покрай мен.

— По дяволите — изруга тихо Сара.

— Невероятно бърза е — увери я Маркъс. — Дори и за вампир.

Матю ме изправи до седнало положение. Дори при най-лекото движение главата ми щеше да се пръсне и стаята отново се завърташе. Затворих за миг очи и когато отново ги отворих, Матю ме гледаше загрижено.

Пръстите му обвиха китката ми, за да ми премерят пулса.

— Съжалявам, Матю — промълви Маркъс. — Нямах представа, че Мириам ще се държи така.

— Наистина има за какво да съжаляваш — отвърна безизразно баща му, без да вдига поглед. — Започвай да обясняваш за какво е това посещение, и то бързо. — Вената на челото му пулсираше.

— Мириам… — започна Маркъс.

— Не съм питал Мириам. Питах теб — сопна се баща му.

— Какво става, Даяна? — намеси се леля ми. Изглеждаше бясна. Маркъс все още я прегръщаше през раменете.

— Мириам смята, че на алхимичната илюстрация сме аз и Матю — произнесох аз внимателно. — И изобразява етап в правенето на философския камък, който се нарича conjuctio или брак. Следващата стъпка е conceptio.

— Conceptio? — повтори Сара. — Това, което си мисля, ли означава?

— Вероятно. На латински значи зачатие — обясни Матю.

Очите на Сара се уголемиха.

— На деца ли?

Но мислите ми бяха другаде. Преглеждах наум илюстрациите на Ашмол.

— Conceptio също липсваше. — Посегнах към Матю. — Тази рисунка е у някого, както бракосъчетанието е у нас.

Мириам се появи точно навреме в стаята. Носеше някакви книжа.

— На кого да ги дам?

След като Матю я изгледа така, както се надявах никога повече да не прави с никого, лицето й стана перленосиво и тя бързо му връчи изследванията.

— Донесла си грешните изследвания, Мириам. Тези са на мъж — каза Матю, след като нервно прелисти първите две страници.

— Тези изследвания наистина са на Даяна — заяви Маркъс. — Тя е химера, Матю.

— Какво е това? — изуми се Ем. Химерата беше митологично същество, нещо средно между лъвица, дракон и коза. Погледнах надолу, като вече очаквах да видя опашка между краката си.

— Индивид, чиито клетки имат два и повече генетични профила — обясни Матю, като гледаше невярващо първата страница.

— Това е невъзможно. — Сърцето ми силно издумка. Матю ме прегърна и постави резултатите от тестовете на масата пред мен.

— Рядко е, но не е невъзможно — отбеляза той мрачно и очите му зашариха по сивите чертички.

— Предполагам, че става въпрос за фетална резорбция — обади се Мириам, без да обръща внимание на предупредителното смръщване на Маркъс. — Тези резултати са от косата й. Имаше косми по юргана, който занесохме в „Старата ложа“.

— Фетална резорбция или синдром на изчезващия близнак — обясни Маркъс, след като се обърна към Сара. — Ребека имала ли е някакви проблеми в началото на бременността? Кървене или опасения за помятане?

Сара поклати глава.

— Не, не мисля. Но те не бяха тук… Стивън и Ребека бяха в Африка. Върнаха се в Щатите чак след края на третия месец.

Никой не ми бе казвал, че съм зачената в Африка.

— Ребека не е могла да разбере, дори нещо да не е било наред. — Матю поклати глава и сви устни. — Синдромът на изчезващия близнак се проявява доста преди повечето жени да разберат, че са бременни.

— Значи съм била близначка и мама е пометнала другото бебе?

— Брат ти — поде Матю и ми показа резултатите със свободната си ръка. — Имала си близнак. В случаи като твоя по-жизненият плод поглъща кръв и тъкани от другия. Става много рано и обикновено не остава и следа от изчезналия близнак. Изследванията на косата на Даяна показват ли умения, които не сме уловили при другите ДНК тестове?

— Няколко — пътуване през времето, промяна на формата, пророкуване — отвърна синът му. — Даяна е погълнала напълно повечето от тях.

— Брат ми е трябвало да може да пътува през времето, не аз — произнесох бавно.

Малки фосфоресциращи петна ми подсказаха, че баба ми се приближава. Тя ме докосна леко по рамото и седна в далечния край на масата.

— Той е бил и генетично предразположен да контролира вещерския огън — добави Маркъс и кимна. — Открихме маркера за огъня само в косата. Но там няма следи от другите стихии.

— И ти мислиш, че майка ми не е знаела за съществуването на брат ми? — Прокарах пръсти по сивите, черни и бели чертички.

— О, знаела е. — Мириам изглеждаше убедена. — Ти си родена на празника на богинята. Затова те е нарекла Даяна.

— Е, и? — Потръпнах и се опитах да потисна спомена как яздя през гората в туника и сандали, както и странното усещане, че държах лък и стрела, когато предизвиках вещерски огън.

— Богинята на луната има брат-близнак — Аполон. „Лъвът създаде слънцето, за да го събере с неговата сестра — Луната.“ — Очите на Мириам светнаха, когато изрецитира стиховете от алхимичната поема. Беше намислила нещо.

— Нали знаеш, „Ловът на зеления лъв“.

— Знам и следващия стих: „Чрез брак това прекрасно чудо лъвът може да зачене цар“.

— За какво говори тя? — попита тревожно Сара.