Аз, вещицата

Вампирката обмисли внимателно думите си.

— Кланът Хех е стар, независимо на коя теория за установяване на възрастта си привърженик.

— По-стар от клана Гимел? — попита Матю, имайки предвид три на иврит.

— Да. — Мириам се поколеба. — И за да отговоря на следващия ти въпрос; има две възможности. Има вероятност да се окаже, че кланът Хех произлиза от митохондриалната ДНК на Лилит.

Сара отвори уста, за да зададе въпрос, но се отказа, като ме видя как клатя глава.

— Или пък кланът Хех произлиза от сестра на Лилит, което значи, че жената, на която Даяна е потомка, е родоначалничка на клан, но не е вещерският еквивалент на митохондриалната ДНК на Ева. И в двата случая е възможно, ако Даяна няма потомство, кланът Хех да отмре с това поколение.

Бутнах кафявия плик от майка ми към Матю.

— Може ли да ми го нарисуваш? — Никой в стаята нямаше да разбере нищо, ако не се онагледи.

Ръката на Матю започна бързо да се движи по хартията. Нарисува две диаграми. Едната приличаше на змия, а другата се разклоняваше. Той посочи змията.

— Това са седемте познати дъщери на митохондриалната ДНК на Ева. Учените смятат, че от тях произлизат почти всички човешки същества от Западна Европа. Данните на всяка една от тях се появяват в различни епохи и на различни места на планетата. Но имат обща прародителка.

— И това е митохондриалната ДНК на Ева — казах аз.

— Да. — Той посочи разклонената диаграма. — А ето какво открихме за произхода по женска линия на вещиците. Има четири родословни дървета, или кланове. На всеки един сме сложили номер, за да можем да ги разграничаваме, макар че майката на клана Алеф — първия открит от нас — е живяла по-скоро от останалите.

— Какво означава „по-скоро“? — попита Ем.

— Алеф е отпреди седем хиляди години.

— Преди седем хиляди години? — Сара не можеше да повярва. — Семейство Бишъп знае родословното си дърво по женска линия само от 1617 година насам.

— Гимел се е появил преди четирийсет хиляди години — каза мрачно Матю. — Ако Мириам е права, то кланът Хех е по-стар и е съществувал много по-рано.

— По дяволите — възкликна Сара. — Коя е Лилит?

— Първата вещица. — Придърпах диаграмите на Матю и си спомних уклончивия му отговор на моя въпрос, дали не търси първия вампир. — Или поне първата вещица, от която произлизат по женска линия съвременните вещици.

— Маркъс си пада по прерафаелитите, а Мириам познава много добре митологията. Те избраха името — обясни Матю.

— Прерафаелитите са обожавали Лилит. Данте Габриел Росети я описва като вещицата, която Адам обичал преди Ева. — Очите на Маркъс станаха замечтани. — „Така премина през него твоята магия и изправената му осанка надве преви. А сърцето му бе задушено от златистите ти коси.“

— А това е от „Песен на песните“ — отбеляза Матю. — „Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! Плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.“

— Алхимиците са се възхищавали на същия стих — намесих се и поклатих глава. — Има го и в „Aurora Consurgens“.

— Други версии за Лилит не са толкова възторжени — изтъкна сериозно Мириам и ни върна към това, за което говорехме. — В древните предания тя е описвана като същество на нощта, богиня на вятъра и луната, любимата на Самаил, ангела на смъртта.

— Богинята и ангелът на смъртта имали ли са деца? — попита Сара и ни погледна изпитателно. Отново приликите между древните притчи, алхимичните текстове и моята връзка с вампира бяха поразителни.

— Да. — Матю взе изследванията от ръцете ми и ги подреди на спретната купчинка.

— Значи това тревожи Паството — обадих се аз. — Боят се, че може да се родят деца, които да не са нито вампири, нито вещици, нито демони, а мелези. Тогава какво ще правят?

— Колко ли много други същества са били в същото положение през годините? — почуди се Маркъс.

— И колко в момента? — добави Мириам.

— Паството не знае за тези изследвания, и слава богу! — Матю бутна обратно купчината листа към средата на масата. — Но все още нямаме доказателства, че Даяна може да роди дете от мен.

— А защо икономката на майка ти я е учила как да прави от онзи чай? — попита Сара. — Значи смята, че е възможно.

„О, боже! — каза съчувствено баба ми. — Сега вече ще стане интересно.“

Матю застина и ароматът му стана изключително тръпчив.

— Не разбирам.

— Онзи чай, който Даяна и — как й беше името? — Март са правили във Франция. Пълен е с билки, които предизвикват аборт и които не позволяват да се зачене. Помирисах ги в мига, в който тя отвори кутията.

— Знаеше ли това? — Лицето на Матю бе побеляло от гняв.

— Не — прошепнах. — Но нищо лошо не е станало.

Матю се изправи. Извади телефона от джоба си, като избягваше погледа ми.

— Моля да ме извините — подхвърли на Ем и Сара и излезе от стаята.

— Сара, как можа? — извиках, когато вратата се затвори зад него.

— Той има право да знае, ти също. Никой не бива да пие нищо, без да е дал съгласието си.

— Не беше твоя работа да му казваш.

— Така е — натърти доволно Мириам. — Беше твоя работа.

— Не се бъркай, Мириам. — Бях бясна и ръцете ми потрепваха.