Аз, вещицата

— Остани при мен, Матю. — Наведох се, притиснах устни към неговите и се опитах да го накарам да продължи да диша. Той дишаше, но много отпаднало. Клепачите му бяха затворени.

— Търся те откакто съм се родил — прошепна усмихнат Матю със силен френски акцент. — След като те намерих, имах възможност да те държа в прегръдките си, да чувам как сърцето ти бие до моето. Щеше да е ужасно да умра, без да разбера какво е истински да обичаш. — По цялото му тяло премина лека тръпка.

— Матю! — извиках, но той вече не можеше да ми отговори. — Маркъс! — изпищях и започнах да се моля на богинята. Докато синът му стигне до нас, на няколко пъти ми се стори, че Матю е вече мъртъв.

— Мили боже! — възкликна Маркъс, когато видя овъгления труп на Жулиет и окървавения Матю.

— Кървенето не спира — проплаках. — Откъде идва?

— Трябва да го прегледам, за да разбера, Даяна. — Маркъс пристъпи внимателно към мен.

Аз прегърнах още по-силно съпруга си и усетих как очите ми изстиват. От мястото, на което седях, се появи вятър.

— Не те карам да го пускаш — успокои ме Маркъс, защото инстинктивно бе разбрал какъв е проблемът, — а да ме оставиш да погледна гърдите му.

Клекна до нас и разкъса внимателно черния пуловер на баща си. Дрехата се раздра с ужасен звук. Матю бе срязан от сънната артерия до областта на сърцето. Жулиет се бе опитала да стигне до аортата му.

— Сънната артерия е прерязана и аортата е увредена. Дори кръвта на Матю не може да му помогне да оздравее при две едновременни рани на такива места. — Маркъс говореше тихо, но нямаше нужда изобщо да казва нищо. Жулиет бе нанесла смъртоносен удар на Матю.

Лелите ми също вече бяха пристигнали. Сара се бе задъхала леко. Мириам се появи с пребледняло лице. Хвърли един поглед, обърна се и се втурна обратно съм къщата.

— Аз съм виновна — заплаках и залюлях Матю като бебе. — Можех да я ударя преди да го рани, но се поколебах. Никога не съм убивала преди. Нямаше да стигне до сърцето му, ако бях действала по-бързо.

— Даяна, миличка — прошепна Сара. — Не си виновна ти. Направила си каквото си могла. Ще трябва да го пуснеш.

Изпищях толкова силно, че косата ми се вдигна нагоре.

— Не!

Когато гората утихна, в очите на вещици и вампири се четеше страх.

— Махни се от нея, Маркъс! — извика Ем. Той отскочи назад точно навреме.

Бях се превърнала в някого друг — или в нещо друго. Не ми пукаше за останалите същества, нито се впечатлявах, че се опитваха да помогнат. Направих грешка, като се поколебах по-рано. Онази част у мен, която бе убила Жулиет, в момента мислеше само за едно: за нож. Дясната ми ръка се протегна към леля ми.

Сара винаги носеше по два ножа в себе си, един тъп с черна дръжка, и един остър с бяла. По мое желание този с бялата дръжка изскочи от колана й и долетя при мен с острието напред. Сара се протегна, за да го върне, а аз си представих стена от мрак и огън между мен и шокираните лица на роднините. Ножът с бялата дръжка премина лесно през тази бариера и се спусна леко до свитото ми дясно коляно. Главата на Матю се претърколи, когато го пуснах колкото да хвана дръжката.

Обърнах внимателно лицето му към моето и го целунах по устата дълго и страстно. Клепачите му потрепнаха и се отвориха. Изглеждаше толкова уморен, а кожата му бе посивяла.

— Не се тревожи, любов моя. Ще поправя всичко. — И вдигнах ножа.

Двете жени се появиха зад бариерата от пламъци. Едната беше млада, носеше свободно падаща туника, сандали на краката и колчан със стрели на рамото. Каишът се бе заплел в косата й, която бе тъмна и буйна. Другата беше възрастната жена от килера.

— Помогнете ми — помолих аз.

„Това си има цена“, каза младата жена.

— Ще я платя.

„Не обещавай лекомислено на богинята, дъще — промърмори старицата и поклати глава. — Ще трябва да изпълниш обещанието си.“

— Вземи каквото искаш и когото искаш. Но ми остави него.

Младата жена обмисли предложението ми и отвърна: „Твой е“.

Взирах се в двете, докато вдигах ножа. Придърпах Матю по-близо до себе си, за да не може той да види как срязвам сгъвката на левия си лакът. Острието премина през дрехата ми и стигна до плътта. Кръвта ми потече първо на капки, а после по-силно. Изпуснах ножа и поставих ръката си пред устата му.

— Пий — казах и нагласих главата му. Клепачите на Матю трепнаха отново и ноздрите му се разшириха. Позна мириса на моята кръв и се опита да се извърне. Но ръцете ми бяха здрави и силни като дъбови клони, свързани с дървото зад гърба ми. Доближих още малко срязаната си кървяща ръка към устата му. — Пий.

Силите на дървото и земята потекоха през вените ми и неочаквано решиха да се влеят в един вампир на прага на смъртта. Усмихнах се с благодарност на младата жена в ловни дрехи и на призрака на старицата, и продължих да храня Матю с енергия от собственото си тяло. Аз бях майката, третото лице на богинята заедно с девицата и старицата. С помощта на богинята кръвта ми щеше да го излекува.