Аз, вещицата

— И ти ще трябва да ми обещаеш нещо в замяна.

Очите му се присвиха от неприязън.

— Какво?

— Никога не ме карай да бягам, когато си в опасност — извиках яростно. — Няма да го направя.

Матю размисли какво би му струвало да спази това обещание, като едновременно с това ме съхрани жива и здрава. През това време аз пък разсъждавах кои от не съвсем ясните ми магически способности трябва да усъвършенствам, за да мога да го браня, без да го запаля и без да се удавя сама. Гледахме се тъжно няколко секунди. Накрая го докоснах по бузата.

— Иди на лов с Маркъс. Нищо няма да ми стане за няколко часа. — Още беше прекалено блед. Не бях единствената, изгубила много кръв.

— Не бива да оставаш сама.

— Лелите ми ще са с мен, Мириам също. В Бодлианската библиотека тя ми каза, че зъбите й са остри като твоите. Вярвам й. — Вече знаех доста за зъбите на вампирите.

— Ще се приберем преди залез-слънце — съгласи се неохотно той и ме погали с върховете на пръстите си по бузата. — Имаш ли нужда от нещо преди да тръгна?

— Искам да говоря с Изабо. — Сара се държеше дистанцирано тази сутрин, а на мен ми трябваше майчинска подкрепа.

— Разбира се — съгласи се той, криейки изненадата си. Бръкна в джоба за телефона си. Някой си бе направил труда да го намери в храстите. Набра Сет-Тур с едно натискане на бутон.

— Маман? — От слушалката изригна задъхана френска реч. — Тя е добре — прекъсна я Матю с утешителен тон. — Даяна иска… тя помоли… да говори с теб.

Настъпи мълчание, след което се чу една-единствена дума:

— Oui.

Матю ми подаде телефона.

— Изабо? — Гласът ми трепереше и очите ми се пълнеха със сълзи.

— Тук съм, Даяна. — Изабо говореше мелодично както винаги.

— За малко да го изгубя.

— Трябваше да го послушаш и да се отдалечиш от Жулиет. — Изабо го изрече строго, но после пак омекна. — Но се радвам, че не си.

Тогава наистина се разплаках. Матю отметна косата от челото ми и прибра непослушния кичур зад ухото, преди да ме остави сама.

С Изабо успях да споделя тъгата си и да призная, че не съм успяла да убия Жулиет от първия път. Разказах й всичко — за внезапната й поява и за странната й целувка, за ужаса ми, когато Матю започна да се храни от мен, как умирах и после се върнах рязко към живота. Майката на Матю ме разбираше напълно, точно както бях предположила. Прекъсна ме само когато чу историята за девицата и старицата.

— Значи богинята е спасила сина ми — промълви тя. — Тя има чувство за справедливост и за хумор. Но това е дълга история, не е за телефон. Когато дойдеш в Сет-Тур, ще ти я разкажа.

Щом спомена за замъка, изпитах силен прилив на носталгия.

— Ще ми се да съм там. Не съм сигурна, че и в Мадисън има кой да ме научи на всичко, което е нужно да знам.

— Тогава трябва да ти намерим учител. Тук има едно същество, което може да помогне.

Изабо ми нареди категорично да слушам Матю, да се грижа за него и за себе си и да се върна в замъка възможно най-бързо. Съгласих се с наставленията й необичайно лесно и прекъснах връзката.

Матю изчака тактично още няколко секунди, отвори вратата и влезе.

— Благодаря — казах, подсмръкнах и му подадох телефона.

Той поклати глава.

— Задръж го. Можеш да се обаждаш на Маркъс или на Изабо по всяко време. Набират се бързо с две и три. Имаш нужда от нов телефон и от нов часовник. Батерията на твоя е отишла. — Матю ме настани внимателно върху възглавниците и ме целуна по челото. — Мириам работи в другата стая, но ще чуе и най-слабия звук.

— А Сара и Ем? — попитах.

— Чакат те — отвърна той с усмивка.

След като се видях с лелите си, поспах няколко часа, докато копнежът по Матю не ме събуди.

Ем стана от люлеещият се стол на баба, който наскоро се бе появил отново в къщата, и ми донесе чаша вода. По челото й се бяха появили дълбоки бръчки, каквито нямаше преди няколко дни. Баба седеше на дивана и се взираше в ламперията до камината, очевидно очакваше някакво послание от къщата.

— Къде е Сара? — попитах и взех чашата. Гърлото ми още беше пресъхнало и водата ми се стори божествена.

— Излезе за малко. — Ем стисна фините си устни.

— Тя обвинява за всичко Матю, нали?

Ем коленичи на пода и очите й се озоваха на едно ниво с моите.

— Това няма нищо общо с него. Ти предложи кръвта си на вампир, на отчаян умиращ вампир. — Понечих да кажа нещо, но тя не ми позволи. — Знам, че не е кой да е вампир. Но въпреки това можеше да те убие. Сара е съкрушена, че не може да те научи как да контролираш дарбите си.

— Сара не бива да се тревожи за мен. Видя ли какво направих с Жулиет?

Тя кимна.

— И не само това.

Вниманието на баба ми се бе преместило от ламперията към мен.

— Видях глада на Матю, докато се хранеше от теб — продължи тихо Ем. — Видях девицата и старицата, които бяха застанали от другата страна на огъня.

— Сара видя ли ги? — прошепнах аз, като се надявах Мириам да не ни чуе.

Ем поклати глава.

— Не. Матю знае ли?

— Не. — Отметнах косата си. Изпитах облекчение, че Сара бе в неведение какво се бе случило предната нощ.

— Какво обеща на богинята в замяна на живота на Матю, Даяна?

— Каквото тя си поиска.