Баудолино

— Интересува ме, интересува ме, защото ако съществуват, нашият Господ Бог ще е трябвало да се принесе в жертва във всеки един от тях, и във всеки един от тях да освещава виното и хляба. И следователно върховният предмет, който е свидетелство и доказателство за това чудо, няма да бъде единствен, биха съществували много негови копия. И тогава каква стойност би имал моят живот, ако не зная, че има един-единствен върховен предмет, който трябва да открия?

— И кой ще да е този върховен предмет?

Тук Борон замълчавал.

— То си е моя работа — казвал. — Тези неща не са за ушите на невинните. Нека поговорим за друго: ако би имало много светове, би имало и много първи хора, много Адамовци и Еви, които да са извършили множество пъти първородния грях. А също би имало и много Земни райове, от които те да са били изгонени. Можете ли да си представите, че могат да съществуват много такива върховни места като Земния рай, както съществуват много градове с една река и един хълм като Сент Женвиев? Земният рай е единствен, една далечна земя, отвъд царството на мидяни и перси.

Двамата това и чакали и открили на Борон своите разсъждения за отец Йоан. Да, Борон бил чувал от един монах за тази история на царете-християни от Изтока. Бил чел и един отчет за посещението, което преди много години един патриарх от Индиите бил направил на папа Калист II. В отчета се разказвало за голямата трудност, която изпитал папата, за да се разбере с него, заради пълното различие между езиците. Патриархът описал град Хулна, през който текла една от реките, извираща от Земния рай, река Физон, наричана от други Ганг, и където на един хълм извън града се извисявало светилище, в което се съхранявали мощите на апостол Тома. Това възвишение било недостъпно, защото се издигало насред езеро, но за осем дни от годината водите на езерото се отдръпвали и добрите тамошни християни отивали да се поклонят пред тялото на апостола, така запазено, сякаш било живо, и дори, както се казвало в един текст, със сияйно като звезда лице, рижи коси, дълги до раменете, и брада, а дрехите му — сякаш току-що ушити.

— Нищо не доказва обаче, че този патриарх е бил отец Йоан — заключил предпазливо Борон.

— Разбира се — веднага отвърнал Баудолино. — Но ни казва, че отдавна хората говорят за някакво далечно царство, щастливо и незнайно. В своята Historia de duabus civitatibus моят скъп учител Отон пише за някой си Уго от Габала, който казал, че Йоан, след като победил персите, се опитал да се притече на помощ на християните от Светата земя, но бил принуден да спре на брега на реката Тигър, защото нямал плавателни съдове да пренесе своите хора на другия бряг. Следователно Йоан царувал отвъд Тигър. Добре. Но важното е, че по това време всички вече са знаели за Йоан още преди Уго да е разказал за него. Да се върнем към текста, написан от Отон, който знаеше какво пише. Защо този Уго е трябвало да ходи да обяснява на папата поради какви причини Йоан не е могъл да помогне на християните от Йерусалим, сякаш го е оправдавал? Явно защото в Рим някой вече е хранел тази надежда. И когато Отон казва, че Уго споменава Йоан, допълва sic enim eum nominare solent, „както всъщност го наричат“. Защо в множествено число? Очевидно не само Уго, но и други solent го наричат — сиреч са го наричали — така по онова време. Пак според Отон Уго твърдял, че Йоан, както и влъхвите, от които той произлизал, искал да отиде в Йерусалим, но по-нататък Отон не пише, че Уго е твърдял, че той не е успял, а само, че fertur, тоест, че се говорело, че някои други — в множествено число — твърдели какво, че не бил успял. Ние се учим от нашите учители, че няма по-добро доказателство за истината — заключил Баудолино — от продължителността на едно предание.

Тук Абдул му пошушнал на ухото, че може би и Отон е близвал понякога от зеления мед, но Баудолино го сръгал с лакът в ребрата.

— Аз още не мога да разбера защо този отец е толкова важен за вас — казал Борон, — но ако трябва да го търсите, защо ще го правите по реката, която иде от Земния рай, а не в самия Земен рай? А за него аз имам какво да ви разкажа…

Баудолино и Абдул направили опит да накарат Борон да им разкаже нещо повече за Земния рай, но Борон бил попрекалил с бъчвите на „Трите свещника“ и само повтарял, че не си спомня нищо. Тогава двамата приятели, сякаш си били помислили едно и също нещо, без да кажат думица, хванали Борон под мишниците и го завлекли в стаята си. Там Абдул му поднесъл съвсем мъничко, на върха на лъжичката от зеления мед, и също толкова си разделили те двамата, И след един миг, в който се оглеждал смаян, сякаш не разбирал къде се намира, Борон започнал да съзира нещо от Рая.