Баудолино

и както вървяхме и вече се виждаше лагера ето че се задава един отряд коници въоражени до зъби които штом ни видяха коленичиха наведоха пиките и знамената си и вдигнаха мечовете какво става казвам си а те като завикаха Chaiser Kaiser оттук Keiser оттам Sancfissimus Rex и целуват ръка на господаря до мен и аз за малко да ми искочи ченето от устата зинала като фурна штото чак тогава разбрах че този господар с червената брада бил самия Фридрих Барбароса пък аз му бях разказвал цяла вечер врели некипели като на някой койдае глупак

сега ще каже да ми отсекат главата викам си но пък му бях струвал VII мунети и ако ми искаше главата штеше да ми я отсече още вчера беспари и с божа благословия

и той казва не плаши всичко добре и после на другите нося голяма новина за едно видение момченце раскажи на всички за видението което си имал в гората и аз паднах на земята като болен от гърчове въртя очи и вадя пяна от устата и викам видях видях и расказвам цялата история за свети Баудолино които казва претсказанието и всички славят господа Господа и викат чудо чудо gottsfehmirbai

и там бяха и пратиниците от Тердона които още не бяха решили дали да се предават илине но като ме чуха се простнаха на земята и викаха че штомкато и светците застават срещу тях подобре да се предадат штото тъй и тъй не можели вече да се държат

и после видях дертонците да излизат вкупом от града мъже жени деца и старци и плачат та се късат и алеманите ги поведоха като стадо бееейчета овце сиреч и тези от Павия хайде хайде се юрнаха в Туртона като луди съснопове дърва лостове чукове и трънокопи штото тях това рушенето от основи на някой град ги кара да се празнят

и привечер видях над хлъма един голям пушек и Тердона или Дертона вече почти я нямаше войната е такава казваше моя татко Галяудо голям звяр е тя

но подобре тях а не нас

и като се стъмни императорът се върна много доволен фшатрите щипна ме по бузата както баща ми никога не е правил и после извика един господин който после разбрах че е добриа свещеник Рахевин и му каза че иска да се науча на писмо и освен това на абакус и на граматика които тогава не знаех кво значат но сега полекалека го узнах и башта ми Галяудо никога не си е претставял

колко е хубаво да си учен кой би си го помислил

gratia agamus domini dominus изопщо да благодарим богу

и всепак това писането на хроники не било лесно става ти горешто навълни през зимата и ме е страх заштото светил-ника гасне и както казваше един палеца ме боли

2. Баудолино среща Никита Хониат