Баудолино

Но когато влезе вътре, пребледня от ужас. Цялото огромно пространство беше осеяно с трупове, сред които се олюляваха пияни конници. В дъното тази паплач трошеше с боздугани великолепната оградка от сребро и злато на амвона. Бяха го завързали с въжета, за да го изтръгнат из основи и да го извлекат навън с няколко мулета. Развилнялата се сган ръчкаше животните и проклинаше, но копитата им се хлъзгаха по гладкия мрамор; въоръжените хора бодяха и сечаха нещастните добичета, които от страх пръскаха наоколо си лайна. Някои падаха със строшени крака, тъй че всичко около амвона беше само кръв и изпражнения.

Няколко групи от тези злобни воини на Антихриста се бяха ожесточили срещу олтарите; Никита ги видя как отварят една скиния, как грабят потирите, как хвърлят на пода светата утвар, как изчовъркват с кинжалите скъпоценните камъни, които красяха съдовете, и ги скриват под дрехите си, а чашите хвърлят на обща купчина, предназначена за претопяване. Но преди това някои със смях и кикот смъкваха от седлата си мехове, пълнеха светите съсъди с вино и отпиваха, като безсрамно подражаваха на действията на свещеника в черква. Нещо повече, върху вече оплячкосания главен олтар една разсъблечена продажница, развеселена от доста глътки вино, танцуваше боса на масата за Светото причастие, като се гавреше с християнските обреди, докато мъжете се смееха и я подканваха да си хвърли и последните дрехи; а тя, разголвайки се постепенно, затанцува пред олтара греховния кордакс на древните гърци и като се оригваше, накрая се стовари безсилна върху патриаршия престол. Разплакан от това, което виждаше, Никита бързо се отправи към дъното на храма, където се издигаше прочутата колона, наричана от вярващия народ „Сълзящия стълб“ — при докосване тя наистина изпускаше особена мистична влага. Не от мистична вяра Никита се стремеше към нея, но насред път видя двама огромни грабители — сториха му се великани — да му препречват пътя и да му крещят нещо със заповеден тон. Не беше нужно да знае езика им, за да разбере, че от дрехите му на приближен на двора двамата са решили, че е тъпкан със злато или поне че може да им каже къде го е скрил. Почувства се загубен, защото — както беше видял по време на задъханото си бягство из улиците на плячкосания град — не вършеше работа човек да има няколко монети или да отрича, че има някъде скрито съкровище: опозорени благородници, плачещи старци, богаташи, останали без богатство, биваха измъчвани до смърт, за да разкрият къде са скътали имането си, убивани, ако не успяваха да го разкрият поради липса на такова, или изоставяни на земята, когато го посочваха след такива мъчения, че така или иначе бяха обречени да умрат, докато техните мъчители повдигаха някоя плоча, разкъртваха някоя куха стена, разбиваха изкуствен таван и бъркаха с хищни ръце в скъпоценните съсъди, раздипляха шумолящи коприни и кадифета, галеха мъхести кожи, разсипваха камъни и накити, душеха гърненца и кесии с редки подправки.

В този миг Никита усети смъртта си, оплака семейството, което щеше да остане без него, и поиска прошка за греховете си от Всемогъщия. И точно в този момент в храма „Света София“ се появи Баудолино.

Появи се, красив като Саладин, на пищно окичен кон, с голям червен кръст на гърдите, и обнажил меч, закрещя:

— Курво Богородице, Христе, копеле Божие! Долни богохулници! Гадни нечестивци! Мръсни негодници! Така ли се отнасяте към вещите на нашия Бог Отец?

И като заудря с плоското на меча ония кръстобелязани разбойници, обзет от ярост, не по-малка от тяхната, макар че той не беше пиян, а само разгневен, леле-мале! А като стигна до оная курва, дето се беше пльоснала на патриаршия трон, се наведе, сграбчи я за косите и я повлече по мулешките лайна, като се заканваше да стори най-различни нечестиви неща на оная, която я е родила. Но около него всички, които ругаеше и удряше, бяха така натряскани или така заети да чоплят камъни отвсякъде, където бяха вградени, че дори не забелязваха какво прави.

А той, като размахваше меча си, стигна до двамата великани, които се готвеха да мъчат Никита, погледна нещастника, молещ за милост, пусна гривата на курвата, която се свлече полужива на пода, и каза на отличен гръцки:

— Кълна се в дванайсетимата влъхви, ами че това е господин Никита, министърът на василевса! Какво мога да сторя за теб, човече?

— Братко во Христе! Който и да си — извика Никита, — отърви ме от тези латински варвари, които искат смъртта ми, спаси тялото ми и ще спасиш душата си!