Бебето е мое

Джейн се сепна, сякаш действително бе забравила за Джоди. След това сви рамене.

- Не е само това. Честно казано, смятам, че сексът е нещо доста надценено. - Тя сведе неловко поглед към ръцете си. -По-скоро става въпрос за усещането за свързаност.

- Е, не можеш да бъдеш по-свързан с някого от това да се разгорещите в кревата.

- Да, при положение че наистина има страст. Лично аз... -Подсмръкна, изправи се и натъпка в джоба на панталона си смачканите кърпички, които образуваха лека издутина. - Когато говоря за връзка, имам предвид нещо по-трайно от секса.

- Нещо религиозно?

- Не точно, макар че и това е важно за мен. Семейство. Деца. Такива неща. - Тя отново изпъна рамене и отправи на Джоди онази отпращаща я усмивка. - Достатъчно съм бъбрила. Не трябва да ти натрапвай всичко това по този начин. Боя се, че ме хвана в лош момент.

- Схванах! Искаш дете!

Джейн бръкна в джоба си и извади кърпичките. Долната й устна потрепери, а лицето й се сгърчи, когато тя отново се отпусна в стола си.

- Вчера Крейг ми съобщи, че Памела е бременна. Не че... ревнувам или нещо такова. Честно казано, не ме е грижа за него толкова, че да ревнувам. Всъщност, не исках да се омъжа за него, нито за някой друг. Просто... - гласът й заглъхна. -Просто...

- Просто искаш да имаш дете.

Професорката кимна отсечено и прехапа устни.

- От толкова отдавна искам дете. Вече съм на трийсет и четири, яйцеклетките ми остаряват с всяка изминала минута, но изглежда, че това никога няма да се случи.

Джоди хвърли поглед към кухненския часовник. Искаше да чуе остатъка от това, но студиото преди мача започваше.

- Имаш ли нещо против да пусна телевизора, докато довършваме разговора?

Джейн изглеждаше объркана, сякаш не бе съвсем сигурна какво е телевизор.

- Не, мисля, че нямам.

- Супер. - Гостенката си взе кафето и отиде в хола. Настани се на дивана, сложи чашата на масичката и изрови дистанцион-ното изпод някакво страшно интелектуално списание. Тъкмо даваха реклама за бира, така че тя изключи звука. - Сериозно ли искаш бебе? Въпреки че не си женена?

Съседката й отново си беше сложила очилата. Бе седнала в меко кресло с волани около основата, а зад главата й висеше картината на мидата с голямата, влажна перла. Краката й бяха затворени, стъпалата - долепени едно до друго, глезените й се докосваха.

Имаше страхотни глезени, забеляза Джоди - тънки и добре оформени.

Гърбът й отново беше изпънат, сякаш някой беше завързал дъска за него.

- От доста време мисля за това. Дори не възнамерявам да се омъжвам - работата ми има прекалено голямо значение за мен - но искам дете повече от всичко на света. И смятам, че ще бъда добра майка. Явно днес си дадох сметка, че няма как да го постигна и това ме съкруши.

- Имам една-две приятелки, които са самотни майки. Не е лесно. Все пак, ти имаш далеч по-добре платена работа от тях, така че за теб не би било чак толкова трудно.

- Не парите са проблемът, а това, че не мога да измисля начин да го направя.

Джоди я зяпна. Като за умна жена, определено беше доста глупава.

- За мъж ли говориш?

Джейн кимна.

- В колежа трябва да има цял куп мъже. Нищо работа - каниш някого у вас, пускаш малко музика, даваш му една-две бири и го оправяш.

- О, не бива да е някой, когото познавам.

- Ами тогава го забърши в някой бар.

- Никога не бих могла да го направя. Трябва да познавам медицинската му история - тя понижи глас, - а и не знам как да сваля някого.

Джоди не можеше да си представи нищо по-лесно, но пък тя имаше доста повече неща, които работеха в нейна полза.

- Ами онези... банки за сперма?

- В никакъв случай. Твърде много от донорите са студенти по медицина.

-Е, и?

- Не искам бащата на детето ми да е интелигентен.

Джоди беше толкова слисана, че забрави да включи звука на телевизора, въпреки че рекламата за бира беше свършила и в момента интервюираха главния треньор на „Старс“, Честър „Дюк“ Раскин.

- Искаш бащата на детето ти да е глупав?

Професорката се усмихна.

- Знам, че звучи странно, но за едно дете е много трудно да бъде по-умно от всички около себе си, докато расте. Не може да пасне никъде, поради което никога не бих могла да имам дете от Крейг, нито дори да рискувам с банка за сперма. Трябва да имам предвид собствените си генетични заложби и да намеря мъж, който да компенсира за тях. Ала всички мъже, които познавам, са брилянтни.

„Ама че странна мадама ", реши Джоди.

- Смяташ, че понеже си страшно умна, трябва да си намериш някой глупак?

- Сигурна съм в това. Не мога да понеса мисълта детето ми да бъде принудено да преживее онова, през което преминах самата аз, докато растях. Дори сега... Всъщност, няма значение. Въпросът е, че колкото и да искам дете, не мога да мисля единствено за себе си.

Лицето, появило се на телевизионния екран в този миг, привлече вниманието на Джоди.

- О, мамка му, задръж за малко. Трябва да чуя това.

Тя сграбчи дистанционното и пусна звука.