Бебето е мое

Пол Фенеман, един от спортните журналисти на канала, вземаше интервю от Кал Бонър. Джоди знаеше извън всяко съмнение, че Бомбардировача яростно мрази Фенеман. На журналиста му се носеше славата, че задава тъпи въпроси, а куотърбекът изобщо не търпеше глупаци.

Интервюто беше записано на паркинга на тренировъчния център на „Старс“, разположен в покрайнините на Нейпървил, най-големия град в Дюпейдж.

Фенеман говореше пред камерата със страшно сериозен вид, сякаш се канеше да направи репортаж за някоя голяма война или нещо такова.

- Разговарям с Кал Бонър, куотърбека на „Чикаго Старс“.

Камерата се насочи към Кал и кожата на Джоди овлажня от смесица на похот и неприязън.

Мамка му, наистина беше секси, въпреки че годините му напредваха.

Стоеше пред огромен мотор „Харли“, облечен в дънки и впита черна тениска, която подчертаваше едни от най-страхотните гърди в отбора. Някои от момчетата бяха толкова напомпани, че изглеждаха така, сякаш всеки миг ще се пръснат, но този тип беше съвършен. Вратът му също си го биваше - мускулест, но не от онези дънери, които имаха повечето футболисти. Кестенявата му коса беше леко чуплива и той я носеше съвсем къса, за да не му се налага да се занимава с нея. Такъв си беше Бомбардировача. Нямаше никакво търпение с неща, които смяташе за маловажни.

Малко над метър и осемдесет, той беше по-висок от някои от другите куотърбекове. Освен това беше бърз, умен и имаше телепатичното умение да разчита тактиката на противниковата защита, която притежават само най-добрите играчи. Славата му бе почти толкова голяма, колкото и тази на легендарния Джо Монтана и това, че Джоди май никога нямаше да окачи тениската с номер осемнайсет в дрешника си, бе нещо, което тя не можеше да преглътне.

- Кал, миналата седмица отборът ти допусна четири търноувъра³ срещу „Пейтриътс“. Какво ще направите срещу „Биле“⁴, за да не допуснете да се повтори?

Дори за Пол Фенеман това беше тъп въпрос и Джоди зачака да види как ще реагира Бомбардировача.

Той се почеса по главата, сякаш го бяха попитали нещо сложно, върху което трябваше да помисли. Не търпеше хора, които не уважаваше, и в ситуации като тази имаше склонността да подчертава селяндурските си корени.

Сложи единия си крак върху стъпенката на мотора и си придаде замислен вид.

- Ами, Пол, ще трябва да задържим топката. Понеже самият ти не си играч, може и да не го знаеш, ама всеки път, когато оставим другия отбор да ни отнеме топката, означава, че тя вече не е у нас. А туй не е начинът да спечелим точки.

Джоди се изкикоти. Трябваше да му го признае - отлично си го бе върнал на Пол.

Само че журналистът не обичаше да го правят на глупак.

- Чувам, че Раскин е страшно доволен от представянето на Кевин Тъкър по време на тренировките. Ти скоро ще навършиш трийсет и шест, което те прави старец в спорт за млади мъже. Тревожиш ли се, че Тъкър може да те измести от титулярното място?

За частица от секундата лицето на Бомбардировача застина, но после той сви рамене.

- По дяволите, Пол, това момче още не е готово да влезе в гроба.

- Само да можех да открия някой като него - прошепна Джейн. - Той би бил идеален.

Джоди погледна към нея и видя, че очите й са приковани в телевизора.

- За какво говориш?

Професорката махна към екрана.

- Този мъж. Футболистът. Той е здрав, физически привлекателен и не особено умен. Точно това, което търся.

- За Бомбардировача ли говориш?

- Така ли се казва? Нищо не разбирам от футбол.

- Това е Кал Бонър. Титулярният куотърбек на „Чикаго Старс“.

- Точно така. Виждала съм негови снимки по вестниците. Защо не мога да срещна мъж като него? Някой, който не прелива от ум.

- Който не прелива от ум?

- Не кой знае колко интелигентен. Глуповат.

- Глуповат? Бомбардировача? - Джоди отвори уста, за да й обясни, че той е най-интелигентният, хитър, талантлив, да не споменаваме пък гаден, куотърбек в цялата лига, когато нещо сякаш я удари по главата и едва не й се зави свят. Беше й дошла най-щурата идея на света, толкова луда, че самата тя не можеше да повярва.

Отпусна се върху възглавниците на дивана. Мили Боже! Намери дистанционното и изключи звука на телевизора.

- Сериозно ли говориш? Би избрала някой като Кал Бонър за баща на бебето си?

- Разбира се... при положение че преди това видя медицинската му история. Обикновен мъж като него би бил идеален -сила, издръжливост и нисък коефициент на интелигентност.., И на всичкото отгоре изглежда добре.

Мислите на Джоди препуснаха в три различни посоки едновременно.

- Ами ако... - Преглътна с усилие, мъчейки се да не позволи вниманието й да бъде отвлечено от образа на Кевин Тъкър, застанал пред нея чисто гол. - Ами ако мога да го уредя?

- За какво говориш?

- Ако мога да уредя да легнеш с Кал Бонър?

- Шегуваш ли се?

Джоди отново преглътна и кимна.

- Но аз не го познавам.

- Няма да е необходимо.

- Боя се, че не разбирам.