Безизходица

Тя се отби в кафенето на партера и се върна с две кафета. Тази сутрин бе облякла кобалтовосиня блуза и тъмносиня пола. Харесваше ми, че не прекалява с грима. Косата й още бе влажна. Допадаше ми и начинът, по който приглаждаше косата си, щом се замисляше за нещо. И особено искрите, припламващи в сините й очи, когато се ядосваше.

— А сега какво? — попита тя. — Да посетим общежитието на Дан Хейстингс? Или библиотеката, където са го забелязали за последен път?

— Не. По-добре да отидем при семейството му. Очаквам обаждане от нашия човек.

40.

Благотворителната организация „Ню Йорк Харт“ действаше от филиала на социалната служба в Харлем на Сто тридесет и четвърта улица, до авеню „Сейнт Николас“. Възкиселата миризма на пот и марихуана изпълни Франсис З. Муни с носталгични спомени, докато изкачваше бързешком непометеното стълбище.

През последните десет години Муни бе главен юридически съветник за тяхната амбициозна програма, защитаваща хора от най-бедните слоеве. Загледа се в окачените по стените постери, както и във фотографиите, направени от залата и градината, където се събираха хората от „Ню Йорк Харт“. Усмихна се. Тази организация наистина беше извор на любов към бедните.

— Какво подготвяте, момчета? — попита Франсис десет минути по-късно, когато се присъедини към няколкото социални работници, събрани край очуканата маса за заседания.

Муни огледа с усмивка насъбралите се слабички младежи. Напомняха му за младините му, когато изгаряше да раздава справедливост. Не всеки младок беше егоистично, хленчещо мамино детенце, помисли си той.

— Чак сега прочетох съобщението ти от тази сутрин, Кърт — заговори той. — Как напредва случаят на господин Франклин?

Кърт, главният адвокат на социалната служба, вдигна очи от своя сандвич със сирене. Той още не бе взел изпитите си в университета „Фордхем“, но Франсис вярваше в него. Момчето беше много способно и имаше голямо сърце.

— Причината, заради която те потърсих, Франсис, е, че последната молба на господин Франклин за помилване е била отхвърлена — обясни му той, дъвчейки. — Тези шибаняци още този петък ще го изпържат на електрическия стол, а расистите там, на Юг, сигурно са докарали вече за него катафалка на паркинга пред затвора. Какво ще направиш? Надявам се, че републиканците ще са щастливи, след като е останал един бедняк по-малко.

Франсис Муни не повярва на ушите си, когато в помещението се разнесе смях. Господин Реджиналд Франклин, син на бедна местна жена и мъж с умствени затруднения, щеше да бъде екзекутиран от американското правителство. Какво смешно може да има в това?

— Провери ли да не са му нарушени правата? — запита Франсис.

— Разбира се — отговори Кърт. — Но Апелативният съд предпочете да потвърди присъдата.

— Винаги правят така — ядосано заговори Франсис. — Взе ли копие от полицейския рапорт, както те посъветвах? Провери ли дали първият му адвокат е бил добре подбран? Да не е проспал нещо?

Сега в помещението се възцари тишина. Кърт остави сандвича си на масата и се изправи.

— Не, нямах възможност — призна той накрая. — Заради това ти се обадих.

— Нямал си възможност, така ли? — разкрещя се Франсис. Скочи от стола, който изскърца застрашително. — Да не си си загубил ума? Този мъж го грози екзекуция!

— За бога, Франсис — промърмори Кърт и сведе глава. — Успокой се.

— Не мога — призна си Франсис. Не искаше да се разплаче. Не и пред тези деца. Но не успя да се сдържи и порой от горещи сълзи рукна по зачервеното му лице. — Не виждаш ли, че не мога да се успокоя? — изрече задъхано, докато изскачаше през вратата. — Няма никакво време за губене.

41.

Излязохме на просторния площад „Лоу Плаза“ пред Колумбийския университет и се насочихме към кабинета на касиера, за да се сдобием с повече лична информация за Дан Хейстингс. И точно тогава телефонът ми звънна.

— Майк — извика детектив Шулц, — тръгни веднага към кабинета на вицепрезидента в библиотеката „Лоу“. Нуждаем се от помощта ти. Направо няма да повярваш какво се случи.

Срещнах се с разтревожените Рамирес и Шулц в коридора на втория етаж на сградата на колежа, увенчана с прочутия купол. Администрацията не позволяваше на моите детективи да вземат видеозаписите от охранителните камери в кампуса поради „съображения за сигурност“.

— Тези безумци действат, сякаш сме от КГБ и подбираме хора, за да ги пращаме в ГУЛаг, а не че се опитваме да спасим живота на някой от отвлечените студенти — изрече гневно Рамирес.

След като спорихме двайсет минути, накрая надделя тревогата за града и се стигна до съставяне на призовка до ръководството на университета да предостави на нюйоркската полиция всичките видеозаписи, заедно с цялата налична информация за Дан Хейстингс.

— Това може да се случи само в Ню Йорк — изкоментира агент Паркър, когато се насочихме към Бродуей с форда „Краун Виктория“, който й бе предоставен от нюйоркската централа на ФБР.

— Или в кампуса на някой от колежите в Бръшляновата лига.