Безизходица

Гордън Хейстингс — бащата на жертвата, живееше в центъра, в Сохо, на Принс Стрийт. Докато Емили беше зад волана, аз изслушах какво казаха за него по радиостанцията 1010 WINS, наричана от нюйоркчани накратко „Тен-тен-уайнс“.

Гордън Хейстингс започнал да работи за Рупърт Мърдок, но сега въртял собствен бизнес, като изкупувал радиостанции и телевизионни канали, предимно в Канада и Европа. Богатството му се оценявало на осемстотин милиона долара. Дори не можех да си представя как изглежда такава огромна купчина пари. Нито можех да отгатна на какво би бил готов такъв богаташ, ако е отвлечен безпомощният му син.

Докато шофираше, Емили се свърза с офиса на ФБР в Ню Йорк и провери сведенията за Гордън Хейстингс в националния център за криминални данни и в другите федерални бази данни.

— Гордън Хейстингс е роден и отрасъл в Шотландия — осведоми ме тя, като приключи с проверката след няколко минути. — Но станал гражданин на САЩ преди две години. Досието му е чисто, макар че колегите от данъчната полиция продължават да го следят заради някакви негови изказвания за офшорни сметки, направени в интервю пред списание „Венити Феър“.

— Представям си го — кимнах. — Всичките ми интервюта пред „Венити Феър“ винаги са минавали все така безпроблемно.

Миг по-късно, когато завихме от Бродуей по Принс Стрийт, аз изсумтях сърдито.

Пред оградата от ковано желязо пред къщата на Хейстингс вече бяха струпани цяла дузина микробуси на новинарските агенции. Когато паркирахме, студените очи на обективите на камерите се вторачиха в нас. Аз пък извърнах към тях само ледената си физиономия със студени ирландски очи.

— Без коментари. И вървете по дяволите! — креснах им на излизане от колата. — И махнете този проклет микробус от противопожарния кран, ако не искате да го видите за последен път.

— Сега се убедих какво означава една медия да е добре информирана — сподели с мен Емили, докато си проправяхме път сред журналистите, задръстили тротоара. — Ако някога решиш да се преместиш при нас на юг, във Вашингтон, трябва да си изпратиш биографията, за да кандидатстваш за следващ прессекретар на Белия дом.

— Лъжеш се, ако си мислиш, че това беше зле — обясних й аз. — Точно обратното: този път бях невероятно сдържан. Обикновено просто изпразвам един пълнител във въздуха.

Но се оказа, че цялото ни бързане до центъра е било напразно. Портиерът на луксозната сграда — красив, но явно надрусан, само се изкиска, когато пожелахме да говорим с Гордън Хейстингс.

— Стига бе! На кой свят живееш, човече? Мислех си, че всички знаят, че докато траят процедурите по развода, само втората съпруга на господин Хейстингс и новородените му близнаци живеят в мансардния му мезонет.

— А може ли тогава да поговорим с бъдещата бивша госпожа Хейстингс? — попита Емили, преди да поискам от надменния тип урина за проба.

— Не мисля, че е възможно — процеди подобният на модел Аполон. — Освен ако, разбира се, не сте планирали пътуване до Мароко, където тя се снима за италианското издание на „Вог“.

Единственото полезно нещо, което узнахме, бе, че медийният магнат се е преместил на така наречения Петдесет и девети кей, някъде по река Хъдсън, по-точно където Двадесет и трета улица стига до брега.

Оказа се, че там се намира спортният център „Челси Пиърс“. Загледахме се в децата, пързалящи се с ролери, и в мъжете със сакове за голф на тротоара пред тях.

— Онова момче е още по-надрусано, отколкото изглежда. Как може този тип да живее в спортен център? — учуди се Емили, когато спря колата.

— Ето как — отвърнах, като посочих към кея на яхтклуба, докрай запълнен с яхти.

42.

„Тийкъп Темпест“ — яхтата на Гордън Хейстингс, дълга над шейсет метра, се оказа най-голямата в яхтклуба. След десет минути ние вече седяхме в просторния преден салон с ламперия от черешово дърво, очаквайки срещата с медийния магнат.

Беше пълно с антики и картини. Имаше и плазмени телевизори, струпани ред върху ред. По-малки компютърни екрани бяха пръснати по бюрата, за да показват графиките за динамиката на инвестициите. Освен екипажа, на борда бяха осем или девет бизнесмени — корпоративният екип на Хейстингс, който наистина работеше само на яхтата. Също като нас, те сега само чакаха, до един с оклюмали физиономии.

Джон Макнайт — капитанът на яхтата, който ни ескортира до борда, ни разказа за инцидента, при който бил осакатен отвлеченият първокурсник от Колумбийския университет.

— Случи се по време на планинска колоездачна обиколка из Азия. Идеята беше на господин Хейстингс. Затова той обвинява само себе си. Ако питате мен, това бе причината за развода му. Направо не е за вярване, че сега пък отвлякоха Дан. Непоносимо. За всички нас. Дан е най-сърдечното, най-достойното за обич момче, което някога съм познавал. Той прие инцидента, все едно че нищо не се е случило. Беше много смел.

— Доколкото знаем, той още е смел, капитане — напомних му аз. — Не бива да забравяте това.