Безизходица

— Очевидно той е богат — припомни ми агент Паркър. — Първата от другите две жертви също беше първокурсник в университета. И той е единственото дете в семейството.

— Не, не е — възразих й аз. — Забрави ли, че има две нови полусестри?

— Прав си — призна тя. — Това важно ли е?

— Не знам. Но е различно. Освен това този тип се развежда, докато другите две семейства имаха щастлив брак.

— Добре разсъждаваш. Но дали това означава, че си имаме работа с друг похитител?

— Или че съществува някаква друга връзка, която още не сме открили.

— Няма да е зле да побързаме — напомни ми Паркър, докато наблюдавахме един брониран автомобил да влиза в паркинга зад кея.

От колата излязоха двама цивилни мъже от охраната на Гордън Хейстингс, отидоха отзад и извадиха от багажника две много големи чанти за пренасяне на пари.

— Защото тази яхта на глупци май се кани да вдигне платната и да отплава.

46.

Позволиха ни да се върнем на борда, при условие че нашите техници ще бъдат неотстъпно следени от персонала на Гордън Хейстингс. Неговият компютърен специалист непрекъснато надничаше над рамото на нашия техник от ФБР при инсталирането на софтуера за проверка на интернет адресите.

Това дребнаво дебнене още продължаваше, когато точно в три следобед се появи следващото съобщение „Имате поща“. Хейстингс лично отвори новия имейл.

Трябва да бъдат спазени инструкциите, изброени в това писмо:

1. Петте милиона долара да бъдат поставени в черен куфар на колелца.

2. Ти и само ти ще донесеш парите до южното игрище от „Поло Граундс“11, на 155 улица в Харлем, точно в 16,45 часа.

3. Като пристигнеш и ние се убедим, че нямаш опашка от полицията, ще ти дадем нови инструкции.

Не забравяй, че при най-малкия признак за полицейско следене по земя или въздух никога повече няма да видиш сина си.

Първите две отвличания бяха само за да докажа на какво съм способен. Само на теб се дава шанс да спасиш скъпоценната си плът и кръв. Не пропилявай шанса си.

Хейстингс и адвокатът му тутакси изчезнаха в капитанската каюта за бързо съвещание. Карбоне се появи след пет минути сам.

— Господин Хейстингс ще плати парите и ще ги достави собственоръчно. Това не подлежи на обсъждане. Но е съгласен да му поставите скрит микрофон, за да можете да го проследите. За всичко останало следвайте инструкциите на похитителя. Никакво наблюдение от въздуха. Чухте ли ме, Бенет?

Знаех, че на някой етап от разследването ще се наложи да приложа уменията, които бях придобил като преговарящ за освобождаване на заложници. Но досега не бях очаквал да ми се наложи да ги упражнявам, за да преговарям с бащата на жертвата.

Бяхме принудени, макар и неохотно, да се съгласим. На Хейстингс ужасно му се искаше той сам да разиграе играта, особено с откупа. Но това не означаваше, че ще избягаме от отговорността си и няма да използваме възможностите си, за да върнем сина му жив и здрав.

С Емили бързо позвънихме, всеки в своята служба, за да разберем колко дълбоко сме нагазили в калта. Моята шефка, Каръл Флеминг, ме осведоми, че е чувала за адвоката Карбоне, дясната ръка на Гордън Хейстингс. Бил известен с това, че често защитавал мафиоти в съда.

Дали това се вписваше някак в цялата история? Не знаех. Но реално погледнато, не разполагахме с никакво време за проверки. Даден ни бе краен срок след по-малко от два часа и веднага трябваше да разпределим хората си.

Изправен пред бара, господин Хейстингс сега се наливаше с кафе, докато нашият техник му поставяше микрофона. Неговите служители бяха заети с трескавата проверка и подреждането на пачките. Едва сега проумях колко уместна бе инструкцията да се пренесат милионите в куфар на колелца, защото цялата пратка тежеше малко над четиридесет килограма.

— Този тип не може дори да си завърже връзките на обувките — отбеляза Емили. — Как тогава ще спаси сина си?

— Той не може — казах аз, — но ние можем.

47.

Детективите Рамирес и Шулц трябваше да останат и да се върнат на борда на яхтата, докато двамата с Емили отпрашихме по магистралата „Уест Хайд“, след което прекосихме цялата Сто петдесет и пета улица. Уличното движение не беше претоварено, но ние отново включихме синята лампа и сирената, за да не си правим труда да спираме на всеки червен светофар.

Зад най-южната сграда от жилищния комплекс „Поло Граундс“ ни посрещна сержант Джак Блум от кварталната полиция в Четвърти район.