Безизходица

Муни стегна до Бауъри и оттам продължи към площад „Сейнт Джеймс“, за да се отдалечи още на юг по Пърл Стрийт. Очакваше да се изнерви, като наближи крайната си цел, но се случи точно обратното. Никога не се бе чувствал толкова въодушевен, толкова пречистен. Вече наближаваше сюблимният миг.

След като спря откраднатото такси на „Пърл“, на една пряка северно от „Бийвър“, той вдигна очи към извисяващите се нагоре очертания на небостъргачите. Между внушителните гранитни фасади в стил боз ар се очертаваха сурови, бездушни модерни сгради, целите в стъкло. Цял един пейзаж, изграден само заради алчността, помисли си той. Благодарение на злото, робството и войната.

Трябва ли да се учудваме, че дори преди двете нападения срещу Световния търговски център тази зона вече се е славела с бурна, кървава история?

През 1970-а избухна Бунтът на каските, при което стотици строителни работници пребиха жестоко участниците в антивоенната демонстрация. През 1975-а музеят „Франсис Тавърн“ бе атакуван с бомби от пуерториканската сепаратистка група ФАЛН, при което загинаха четирима души. А още в далечната 1920-а един конски фургон, претъпкан с едри сачми и петдесет килограма динамит, е бил взривен от анархисти пред Нюйоркската фондова борса и тридесет и трима от минувачите са били убити.

„Историята наистина се повтаря“, помисли си Франсис и отвори куфарчето си. И започна старателно да подготвя своите пленници…

С насочен пистолет накара двете момчета и портиера да го последват. Без да промълви нито дума, слезе на тротоара заедно с тях. Трътлеста азиатка в бизнес костюм излезе от кафенето от веригата „О Бон Пейн“, но като ги видя, изкрещя и веднага се прибра обратно.

Франсис Муни се загледа в огромното американско национално знаме, спуснато от капителите на масивните колони в коринтски стил пред неокласическата фасада на Нюйоркската фондова борса. Не пропусна да огледа внимателно лабиринта от стоманени прегради и бетонни стопове за автомобилите, гарантиращи поемането на последствията от взривна вълна. Всичко това бе резултат от усилията за борба с тероризма. На тротоара непрекъснато дежуреше внушителен екип от тежковъоръжени полицаи. Те стояха зад камионите на аварийната служба, с автомати и черни гайгерови броячи. Как можеше да мине покрай тях?

Припомни си един цитат от Ницше, който му подейства успокояващо:

Този, който има за какво да живее, може да се справи без въпроса „Как“.

Муни и тримата пленници тъкмо завиваха зад ъгъла на площада пред борсата и Брод Стрийт, когато го надушиха полицейските кучета, тренирани да откриват експлозиви. Той беше овързал и тримата младежи към себе си с детонаторния шнур и с ивици от пластичния експлозив. Здраво привързани един към друг, те изглеждаха странно и ужасяващо, като нещо средно между улични артисти и жертви на злополука…

Франсис пристъпи напред решително. В същия миг зад цялата верига от стоманени барикади се чу изщракването на предпазителите на автоматите на охраната. Но той не се появи сам, а здраво завързан към тримата си пленници. Ченгетата го взеха на прицел, щом се опита да наближи преградата, която бе най-близо до входа на ъгъла за персонала на борсата.

До него първи стигна цивилен, късо подстриган полицай със заядливо изражение на средна възраст. Името му беше Денис Куин, командваше дневната смяна от охраната на Нюйоркската фондова борса. Франсис Муни знаеше всичко за него, след като бе отделил много часове да го проучва.

Куин бе служил десет години в морската пехота и още двайсет във ФБР, преди да се уреди на тази добре платена работа като шеф на охраната на Фондовата борса. Мъжът излая нещо в микрофона, зашит в яката му, измъкна своя ругер четиридесети калибър и се прицели в главата на Муни.

— На твое място бих внимавал къде насочвам това желязо — усмихна му се Франсис. — Не бих искал да нараниш някого. — Посочи към портиера, завързан към него от дясната му страна. — Най-малко от всички твоя син, Денис.

Пистолетът в ръката на Куин потрепна, когато за пръв път съзря лицето на младежа.

— О, господи! Кевин? — възкликна Денис Куин.

Франсис вдигна ръце, с опънат между тях детонаторен шнур. Показа на полицая палеца си, притиснат към бутона за задействане на детонатора.

— Виждаш ли тази лампичка? И този детонаторен шнур? И пластичния експлозив? Ние сме заредени и готови да гръмнем, Денис. От мен се иска само да натисна бутона.

Денис Куин преглътна мъчително. Явно се колебаеше как да постъпи.

Франсис впери убийствен поглед в очите му.