Безизходица

Веднъж бе идвал тук. Един негов клиент бе обявил на борсата акциите на своята компания за биотехнологии и Муни бе поканен да присъства на церемонията. Стоеше зад главния изпълнителен директор на компанията, усмихваше се прилежно и ръкопляска послушно, когато старомодната камбана отекна, за да обяви началото на новия ден за търговия с акции.

„На колко хора съм помагал да натрупат несметни богатства по нечестен начин?“, замисли се Франсис. Прекалено много бяха, за да може да изброи всички. Заради тях сега постъпваше така…

Обърна се и погледна полицаите, скупчени долу на партерния етаж.

— Сега ще преминем през тази врата. Сами. След като вляза вътре, ще я запечатам с експлозиви. Ако се опитате да ме преследвате, всички ще умрем. Благодаря ви за съдействието.

Муни отвори вратата, натика през нея тримата младежи, след което я запечата отвътре с експлозива PE-4. Той всъщност бе безполезен, понеже не беше свързан към детонатор, но как можеха те да узнаят това? Достатъчно бе само да ги възпре, за да не го преследват до балкона.

Отвори вратата след най-горното стъпало и чу шумните викове от залата долу, в която всичко отекваше като в пещера. Поведе момчетата до парапета на балкона. По помпозните гранитни стени висяха огромни американски знамена и неоновосините флагове с надписи NYSE19. На всеки метър като че ли имаше по един компютърен екран. На тях се изреждаха неуморно поредиците от числа, показващи безкрайната игра с акциите.

Долу беше настанала истинска лудница, създавана от блъсканицата между толкова много мъже и жени в делови костюми с разноцветни ризи. Всички крещяха или пишеха забързано нещо на миниатюрните компютри, висящи от вратовете им, докато се трупаха около приличащите на въртележки щандове за обявяване на борсовите индекси. Той се загледа в неистовата суматоха, в дребните мравки, суетящи се за своите трохи. Ще му бъдат благодарни, като ги отърве от това.

Муни пристъпи на подиума, издигащ се до парапета на балкона, запазен за видните личности, които оповестяваха началото на борсовите сесии с удряне на камбаната. Нагласи микрофона и го потупа с вързаните си ръце.

— Спрете! — провикна се той надолу към партера, където оживено се търгуваха акции.

Разнесе се уплашен шепот, когато акционерите и брокерите прекратиха заниманията си и зяпнаха удивено нагоре.

Франсис отново се разплака. Изненада се, когато забеляза, че по челата на някои от борсовите играчи се виждаха кръстове от пепел. Дали наистина бяха готови да споделят страданията в този измъчен свят, като пожертват себе си?

Пое дълбоко дъх.

„Време е да проверя“, помисли си той.

89.

Уличното движение никога не ми бе изглеждало толкова непреодолимо, докато с Емили се опитвахме да се доберем по-бързо до центъра. Скъпоценните минути изтичаха, а ние се мъчехме да си проправим път, криволичейки между колите надолу по Лексингтън Авеню през Търтъл Бей и Мъри Хил, през района около небостъргача „Флат Айрън Билдинг“, Грамърси Парк и Юниън Скуеър.

— Толкова много райони и толкова малко време! — простенах от безсилие. Наближавахме Сохо, когато телефонът ми звънна. Нямаха ли край тревогите?

— Муни току-що проникна във Фондовата борса — съобщи ми Каръл Флеминг.

— Какво?… Как, по дяволите, е успял да премине през охраната? — Не можех да повярвам на ушите си. Мерките за сигурност на Фондовата борса бяха най-строгите в целия град, а може би и в целия свят. На всички ни се струваше, че целият Южен Манхатън беше под обсада след атентатите от 11 септември 2001 година.

— Веднага след като похитил учениците от „Сейнт Едуардс“, кучият му син взел за заложник и сина на шефа на охраната на борсата. Момчето работело като портиер в хотел и той го принудил да тръгне с него, като опрял пистолета в главата му. После Муни овързал себе си, учениците и портиера, всички заедно, с липсващата от къщата му част от детонаторния шнур и пластичния експлозив. Шефът на охраната на Фондовата борса — Денис Куин, бил принуден да пусне групата вътре през входа за персонала, защото Муни го заплашил, че ще взриви сина му насред улицата, ако не се подчини. И Куин го въвел в борсата. Какво друго, по дяволите, е можел да направи? Но това сега няма значение, нали?

Минути по-късно Емили закова толкова рязко пред църквата „Тринити“, че задра колата в бордюра и разби ауспуха на форда „Краун Виктория“. Изскочих бесен от автомобила и едва не съборих Каръл Флеминг, която стоеше до микробуса на отдел „Критични инциденти“ от нюйоркската полиция, паркиран напреки на Бродуей.

— Муни се е затворил на балкона над залата за търговия с акции, откъдето бият камбанката за начало на борсовите сесии — съобщи шефката ми, като едва успя да надвика воя на сирените, долитащ като че ли от всички посоки. — Освен това той току-що позвъни на 911, за да направи едно предложение. Каза, че ще размени учениците от „Сейнт Едуардс“ срещу бащите им. Срокът за преговорите изтича след половин час. Сега се опитваме да се свържем с тях.