Беззвездната корона

Рит се надяваше, че Микен се намира на сигурно място в онзи катер. Ифлеленът бе хвърлил големи усилия да превърне принца в полезен инструмент. Щеше да е много лошо да го загубят сега.

Навигаторът хвърли поглед към Браск.

— Да завием ли, за да се включим в битката?

— Не, ние не сме толкова подвижни като катера. Докато извъртим „Пиул“, всичко ще е свършило. Освен това… — Той посочи по-далеч вляво през прозорците. — Изглежда, няма да има нужда от помощта ни.

Рит мина от онази страна и пред него се разкри по-широка гледка.

Зад тях грамадата на един издут балон се влачеше подире им. Хадан бе вдигнал „Титан“ и сега ги следваше, включил всичките си горелки. Беше впечатляващо колко бързо васалният генерал бе подкарал войските си, особено при положение че половината балон на бойния кораб бе разкъсан. Краищата му плющяха, докато той се носеше ниско над облаците. Все пак извършените ремонти бяха позволили на „Титан“ да се издигне достатъчно, за да мине лодката му над върхарите на дърветата — макар и не над мъглата. Под балона корабът се носеше през облаците, оставяйки светеща диря с огньовете на горелките си.

Сивият балон се показа пак за миг, а след него и по-заострената форма на газовата торба на ловния катер. И двата се скриха отново. Все пак траекторията на тази гонитба бе ясна. Катерът подкарваше плячката си право към „Титан“.

Разчитайки, че тази работа ще се нареди от само себе си. Рит се върна заедно с Браск до щурвала. Командирът явно бе стигнал до същото заключение. И двамата се обърнаха към скалите отпред.

— Готови за пълен стоп! — изрева Браск към екипажа на бака. — Спрете ни току до онези скали. — Командирът посочи един мъж, застанал до говорилна тръба. — Прати заповед всички катери и салове да бъдат натоварени с хора и готови за спускане.

Рит гледаше как скалната стена се издига пред тях.

„Толкова сме близо…“

Сведе поглед към топката, която продължаваше да държи. Малкото магнитни стрелки, останали на мястото си, потрепваха върху осите. Всички сочеха напред.

— Улавям сигнал — каза Рит. Пристъпи към Браск. — Идва точно отпред.

Завъртя кълбото, като внимаваше за маслото, процеждащо се през пукнатината в него. Опитваше се да получи по-точно показание. Наклони го към основата на скалите, но магнитите само загубиха ясната си ориентация.

„Не…“

Сърцето му се разтуптя. Когато завъртя кълбото обратно и наклони магнитите нагоре, стрелките се стабилизираха.

Обзе го трепет.

Браск сигурно бе забелязал вълнението му.

— Какво стана? Помръдна ли?

— Не. Още сочи право на изток. Но не идва отдолу. — Той се взря в тъмните облаци, кълбящи се над скалите. — Идва от Булото.

— Сигурен ли си?

Рит затаи дъх и завъртя отново кълбото насам-натам. Кимна бавно.

— Артефактът определено е там горе.

Командирът се намръщи.

— Ами Микен? Не трябваше ли да търсим и принца?

Рит поклати глава.

— Не знаем дали Микен е долу при скалите. Най-вероятно вече е на борда на онзи катер. — Погледна през рамо към далечния край на извитите прозорци. — Така или иначе „Титан“ несъмнено може да се погрижи за благополучното връщане на Микен.

— Тогава какво предлагаш?

Рит вдигна кълбото.

— Отиваме към Булото. Ще се сдобием с онзи артефакт за доброто на кралството.

„И за мое собствено добро.“

Стисна юмрук. За да има някаква надежда да постигне върховната си амбиция — да се издигне до могъщество, по-голямо от това на всеки крал или император — трябваше да подкрепя Халенди, всячески да се старае да насочва събитията иззад трона. За добро или за зло, съдбата му бе обвързана с тази на кралството.

„Поне засега.“

* * *

Грейлин се сви, когато нов огнен взрив озари облаците зад небесния сал. Беше достатъчно близо, за да го заболят очите. Висеше на една кожена дръжка до отворената врата на кърмата. Всъщност Дарант бе накарал да махнат цялата врата, за да им е по-лесно да изтъркулват запалителните бомби отзад.

Пиратът извика от предния край:

— Този за малко да ни влезе право в задника! Но пък такъв беше планът, нали?

На носа Дарант се приведе над дъщеря си. Глейс бе поела руля и педалите на сала и ги водеше майсторски през мъглата.

„Не, планът не беше точно такъв.“

На „Врабчарят“ бяха видели през далекоскопа на Хик как един ловен катер се спуска към скалите. Явно легионерите бяха забелязали същия облак дим, който бе привлякъл и бързолета. За нещастие другият кораб бе пристигнал преди тях. Грейлин и Дарант трябваше бързо да преразгледат плана си за спасение на хората, пратили този сигнал.

Грейлин се взря в празния трюм на небесния сал. Там имаше още две запалителни бомби, привързани от вътрешната страна на корпуса. „Врабчарят“ не можеше да задели повече. Преди малко бомбардировката им бе постигнала желаната цел да подмами ловния катер. Надяваха се да отворят зад себе си достатъчно свободно пространство, за да може „Врабчарят“ да се спусне покрай скалите и да подбере другите. По онова време Грейлин бе разчитал, че повечето легионери или ще са на катера, или ще бъдат привикани обратно на него.

„А няма да тичат по земята в преследване на един млад принц.“