Библиотеката на Въглен връх

Майкъл преведе — от дребните му гърди проехтя изненадващо плътно ръмжене.

Тя подхвърли настрана към Майкъл:

— Майкъл, можеше да ми кажеш, че той е тигър, еба ти! Майкъл примигна насреща й. Изражението му бе неразбиращо и невинно. В този миг й идеше да го удуши, и то с усмивка.

— Ти не знаеше ли? Аз си мислех, че всички знаят.

IV

С благословията на Нобунунга Карълайн се върна малко по-назад, за да посрещне Питър и Алисия. Искаше да ги предупреди някак за Нобунунга, да им спести сполетялата я уплаха. Всички вече бяха на нокти. Тя ги пресрещна край отвесната скала, на около половин миля по-нататък. Вървяха заедно. Изненада.

— Какво казахте на Дейвид? — попита. Каталогът на Питър беше математиката. Алисия изследваше измененията на бъдещето. Тя не можеше да се сети за никаква правдоподобна задача, която би могла да изисква двамата да излязат заедно.

Те се спогледаха.

— Ние, ъъъ… — подхвана Питър, ала млъкна. Беше се изчервил.

Алисия го хвана за ръка и преплете длан в неговата.

— Ние вече от доста време честичко си правим малки разходки заедно, Карълайн — рече тя насмешливо. — Днес никой не му обърна кой знае какво внимание. Просто си мислех, че ти знаеш.

— А защо си правите… А! Аз, ъъъ… аха. Ясно. — Карълайн си разтърка челото. — Извинявайте. Натрупват се доказателства, че трябва да бъда малко по-наблюдателна. Но карай да върви. Нобунунга е тук.

— Така ли? Къде?

Карълайн посочи надолу към Шосе 78. Нобунунга шпореше по източното платно. Една кола профуча в обратна посока. Карълайн забеляза, че шофьорът се прозява. Бащата беше направил нещо, та това селище никога, ама никога да не предизвиква особен интерес у американците. Но никой не знаеше точно какво.

— Това ли е той? — попита Алисия.

— Той е тигър?

— А, извинявайте — рече бодро Карълайн. — Аз си мислех, че знаете! Да, той е. Бива си го тоя екземпляр, а?

— Не мисля, че някога съм виждал тигър отблизо — рече Питър.

— Виждал си — отвърна Карълайн. — То и аз съм виждала. Имаше един на празненството, като се върнах от… След онова лято, което прекарах навън. — Нейното лято с Иша и Аша. — Почти няма начин да не е бил той. Обаче аз си тръгнах рано. И да са ни запознали, не го помня.

— А, да — рече Питър. — Сега се сещам.

— При тоя звяр ли… При него ли… чиракуваше Майкъл? — попита Алисия. — Аз си мислех, че Нобунунга е… мъж, разбираш ли. — Тя го загледа как върви. — Леле! Просто… леле-мале!

— Не само при Нобунунга, мисля — рече Карълайн. — Всеки път, когато разговарям с Майкъл, той се връща от някакво различно място — Африка, Китай, Австралия, но за това винаги ходатайства Нобунунга. Много е почитан.

— Бая свиреп изглежда, а?

Карълайн кимна.

— Да. Направо представа си нямате. — Тя се поумълча, а после почти нехайно додаде: — Питам се дали не би могъл да е той.

— В какъв смисъл?

Карълайн разтърка слепоочията си.

— Неприятно ми е да го призная, но Дейвид има право. Бащата никога не е отсъствал толкова дълго. — Тя се втренчи в тях продължително и спокойно. — Има вероятност да му се е случило нещо. Нещо лошо. Дори фатално.

— Нали не смяташ сериозно, че…

— Казах „може би“. — Връхчетата на пръстите й пак се разиграха. Тя заби нокти в дланта си. — Но… мисля, че ще се съгласите, че наличните същества, които биха могли да приложат насилие към Бащата, са относително малко на брой. Като си напрегна мозъка, се сещам само за трима — Дейвид, Херцога и Нобунунга.

— Може да има и други — рече Алисия. — Някои от онези, дето не ги виждаме особено често. Кю-33 Север, може би? — Но в момента тя замислено наблюдаваше Нобунунга.

— Той ли е оня с пипалата?

— Не, това е Бари О’Ший. Кю-33 Север е нещо като айсберг с крака, сещате ли се? Горе в Норвегия.

— А, да.

— Все още си мисля, че трябва да е бил Дейвид — рече Питър. — Помните ли какво…

— Помня — рече Карълайн. — Предвид всичко, съм склонна да се съглася с теб. Дейвид ще трябва да е бил. Затова предложих да се срещнем… Ако Дейвид е тръгнал срещу Бащата, той трябва да има и някакъв план за разправа с Нобунунга. Нобунунга трябва да бъде уведомен за това. Той може да влезе в капан.

— Нобунунга е стар — обади се Алисия. — Някои разправят, че бил на шейсет хиляди години. Други — на много повече. Аз самата нямам още и трийсет, Карълайн. В неговите очи ние сме едни дечица. Сигурна ли си, че са му притрябвали съвети от нас?

— И Бащата беше стар — отвърна Карълайн. — Къде е той сега? — Тя изчака, но никой нямаше отговор на това. — Хайде — подкани ги тя най-сетне. — Не бива да закъсняваме.

Те поеха към бика по ръба на пропастта. Докато вървяха, и тримата наблюдаваха Нобунунга запленени. Той бе слязъл по стъпалата и бе пресякъл шосето. Сега стоеше пред табелата на Гарисън Оукс. Един пикап профуча край него по Шосе 78. Кучето отзад излая ошашавено един-два пъти, но шофьорът като че нищо не забеляза.

Нобунунга се разходи напред-назад пред табелата — веднъж, дваж, три пъти. Питър бе омаян от гледката. Наложи се Алисия да го дръпне, та да не се изтърси от ръба на скалата.