Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Специалното оръжие, което използват цуриянците, за да отпращат космическите кораби на милиони мили от първоначалния им курс. Твоят приятел ни каза, че си научил тайната, докато си бил вътре в компютъра.

Изправен зад Дърк, Пъхогаг му правеше трескави знаци. Бил нямаше представа какво се опитва да му каже Пъхогаг, но предположи, че го съветва да си измисля. Бил би го послушал с удоволствие, стига да знаеше как.

— Боя се, капитане, че така и не се добрах до тази тайна — произнесе той. — Не ми е по специалността, ако ме разбирате. Учил съм за наторител, това е гражданската ми специалност. А военната ми е бушонджия първи разред…

— Млъквай! — сряза го Дърк. Имаше доста недоволен вид, както и Сплок и всички останали. — Войник — изграчи той със стиснати зъби, — съветвам те да не си играеш игрички с мен. Приятелят ти, господин Пъхогаг, ни увери, че си узнал тайната на Изместителя, но си бил доста срамежлив и трябвало да те окуражават.

— Пъхогаг — кресна Бил, който повече не можеше да се сдържа, — веднъж да ми паднеш в ръчичките…

— Бил — прекъсна го Дърк с нисък и леко заплашителен глас, в който се долавяха оттенъци на спотайвано желание за самоубийство. — Бих искал да те запозная с един изключително важен и рядко срещан член на нашия екипаж. Покажи се, Басил.

От задната стаичка се подаде висок мъж с наметало. Лицето му бе скрито от ниско спуснатата качулка. Но въпреки това по гънките на материята Бил долавяше стаеното под нея зло.

— Здрасти — рече Бил.

— Недей да ми остроумничиш, войнико — кресна Дърк. — Ще ти кажа какъв е официалният пост на Басил. Той е нашият главен придумвач.

— Някои биха го нарекли палач — обади се мрачно Сплок. — Но забележката няма да е точна. Той прибягва до мъчения само когато е абсолютно необходимо да бъде изкопчена определена информация.

— Да не искате да кажете, че понякога изтезавате собствения си екипаж? — попита Бил.

— Не, разбира се! — отвърна топло Дърк. — Случва се обаче, когато слезем на някоя планета… Да, господин Сплок?

— Приближаваме се до някаква планета — докладва Сплок.

— Откъде знаете, че се приближаваме до планета, след като летим със скоростта на светлината? — попита Бил. — Искам да кажа, докато го разберете, тя трябва отдавна да е отминала.

— Нашият компютър ни съобщава кога доближаваме планета — обясни Дърк. — Що за място е това, Сплок?

Сплок се почука с дългите си изящни пръсти по челото.

— По-малка от Земята. Кислородна атмосфера. Ограничено население. Трябва да е била заселена съвсем наскоро — по време на големия скандал в Южния кръст.

— Добре — кимна Дърк. — Ще кацнем, за да се заредим с провизии.

— И жени, капитане — припомни един от членовете на екипажа.

— Използвахте ли последната пратка? — попита Дърк.

— Боя се, че да, шкипър.

— Добре, значи ще вземем и жени.

Междувременно Сплок продължаваше да се чука с пръсти по челото.

— Според информацията за тази планета мъжете тук стават опасни, когато някой се опита да им вземе жените.

— Ей такива са тези диваци — въздъхна Дърк. — Ще им пуснем приспивателни бомби. Така няма да могат да ни се разсърдят и ние ще правим каквото си искаме.

Бил не можеше да повярва на ушите си. Макар да си даваше сметка, че мълчанието е най-добрата политика, той не се сдържа и се обади:

— Чувал съм доста неща за вас, капитан Дърк, но не предполагах, че можете да постъпите така.

Дърк го награди с тънка и зла усмивка.

— Радвам се да го чуя, войнико, защото всъщност аз не съм никакъв Дърк. Аз съм анти-Дърк. Стражи, отведете този мъж в килията. Придумвачът ще те посети веднага щом се разправим с тази планета.

Килията, както Бил узна по-късно, бе създадена по модел на историческа затворническа килия, заснета на най-изостаналата планета, която някога е била откривана, малко преди самата планета да бъде разрушена. По каменните стени (докарани в космоса на солидна цена) се стичаше влага, гущери подаваха глави от пукнатините. Вместо тоалетна имаше скъсана хартиена чаша. Една цепнатина високо на стената осигуряваше единствения източник на светлина. Симулираните слънчеви лъчи започнаха да избледняват веднага щом натикаха Бил в килията. Цялата тази обстановка целеше да създава усещане за дълбоко отчаяние и пълна безнадеждност.

Бил се просна на пода и веднага захърка. Първо, защото искаше да съхрани и малкото сили, с които разполагаше. И второ, просто беше изморен. Не беше никак лесно за човек като него, привикнал здравата да си пийва, да катери заледени планини без нужното оборудване, като разчита само на един алигаторски крак.

Събуди се по-късно от тракане на ключ в ключалката. Вцепени се, като се сети, че идва да го навести придумвачът. Но беше само тъмничарят, който му носеше вечерята.

Той постави на пода чиния, покрита с грубо везана кърпа. Кой знае защо се ухили на Бил и след това излезе, като не забрави да заключи вратата отвън.