Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Симулациите са част от моята работа. Виж, за да ти обясня какво точно търси капитан Дърк в древния Рим, трябва да ти разкажа историята на Извънземния историк. Само че едва ли ще ни стигне времето.

Бил чуваше тропота на тежките ботуши по коридора пред неговата килия. Те спряха пред вратата и той усети как сърцето му замира. Изщрака затвор на заредено оръжие. След него се чу стържене на ключ в ключалката.

— Моля те, компютре, измъкни ме оттук.

— Дръж се, тогава — извика компютърът. — Ще е малко трудно — за теб, искам да кажа. Ще използвам една техника, която досега не съм прилагал — не давам гаранция срещу дефекти.

— Пет пари не давам за дефектите! — крещеше Бил, който изпадна в истерия, когато забеляза, че на прага са застанали Дърк и Сплок, подпрели ръце на хълбоците, зловещо нахилени, издокарани в черни униформи със злокобни емблеми, накачулени на различни места, и заобиколени от цял отряд въоръжени до зъби войници.

— Здрасти, пиленце! — поде Дърк, а Сплок и войниците се разсмяха садистично.

— Компютре! — изпищя Бил.

— Добре де, добре — отвърна доволно компютърът. — Щом толкоз настояваш…

Капитан Дърк пристъпи в килията и Сплок го последва по петите. Зад тях маршируваха войниците. В този момент Бил почувства, че алигаторският му крак започва да расте. Той щръкна през символичните парцали, с които Бил го бе усукал, подтикван от някакво объркано чувство за благовъзпитаност. В началото беше голям колкото диня, после колкото три годишно прасе, овца преди бръснене, пиано, едноместен гараж — и когато Дърк и хората му съгледаха тази атавистична грозотия, те неволно отстъпиха назад. За Бил не оставаше друго, освен да се държи за крака си, който в този момент тежеше два пъти повече от самия него.

— Ей сега ще върна нещата постарому — обеща компютърът и миг по-късно кракът възстанови първоначалните си размери. Но веднага след това се случи нещо друго. Бил откри, че е пораснал. Чувстваше се наистина странно да се издига нагоре и същевременно да изтънява, докато накрая заприлича на въздълъг и тънък кренвирш, на някакъв ексцентричен модел на червей, изработен за забавления и разтуха.

— Не се кокори такъв! — извика му компютърът. Намери си дупка!

Бил не разбираше за какво говори компютърът. Изведнъж съгледа над главата си мъничка дупка, или по-скоро пукнатина, която обаче изглеждаше достатъчно голяма, за да побере главата му. Той я напъха и изведнъж се почувства като у дома си. Усещането беше направо изумително.

В началото се уплаши, че пада с главозамайваща скорост, но скоро забеляза, че не е сам. Редом с него се носеше издължен зеленикав червей, който очевидно произхождаше от гущеровидното тяло на мръна. Очевидно ли? Светът наистина трябва да се е побъркал, щом такива неща му се струваха очевидни.

Бил все още обмисляше този факт, когато всичко наоколо почерня и той изгуби съзнание.

6.

С възвръщането на съзнанието се върнаха и спомените. Бил се чувстваше доста добре след всичко, което бе преживял. Той премигна и се огледа — стоеше на затревена равнина с цвят, наподобяващ този на клечащия до него мрън. На хоризонта се виждаше прашен облак, който не след дълго се преобрази в конници с брони и дълги копия. Бил веднага позна, че това са римляни. Беше гледал достатъчно праисторически филми по кабелната холовизия, за да не ги обърка с германците от по-късния период, които носеха мечи кожи и имаха дълги мустаци. Тези тук бяха гладко избръснати. В средата на групата, проснат върху хамак и с учудено изражение на лицето, се поклащаше капитан Дърк.

— Здрасти, капитане — подвикна му Бил. — Пленник ли си?

— Не — отвърна Дърк. — Какво те кара да мислиш така? Освен това кой, по дяволите, си ти? За първи път в живота си те виждам.

— Може би е време да ви представя — обади се мрънът компютър. Или пък това беше Илирия?

— Това е мрън! — извика Дърк и посегна към кобура.

Бил се изплаши, че след миг Дърк ще застреля гущера и по такъв начин ще прекъсне връзката му с компютъра. Той се хвърли сред групата въоръжени римляни и двамата с Дърк се сборичкаха за лъчемета.

— Не стреляй! — извика Бил.

— Защо? — попита намръщено Дърк, докато се мъчеше да освободи оръжието.

— Твърде дълго е за обяснение!

— Време има колкото щеш!

В този момент мрънът отвори уста и произнесе:

— Капитан Дърк, аз не съм ви враг. Аз съм Илирия от планетата Цурия. Наместих се в това тяло, за да помогна на Бил.

Капитан Дърк погледна Бил.

— Истина ли е това, което говори отвратителното същество? Освен това, познаваме ли се отпреди?

— Познавам се с анти-Дърк — отвърна Бил. — Изглежда досущ като теб.

— Ама че гадна новина! Пристигнахме тук, за да спрем противното изчадие на име Извънземния историк. Ала появата ни предизвика огледално отражение. Сега сме пленници и тъй като материята не може да бъде разрушена, а енергията е само информация, тя създаде анти-„Находчивост“ и анти-Дърк в нашето собствено пространство и време.

— Ами тези римляни? Защо въобще трябваше да идвате тук? — попита Бил.