Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Бил отметна кърпата, за да види какво са му донесли. Върху подноса имаше две чинии. Едната съдържаше правоъгълно вещество, от което стърчаха червени и бели израстъци. Като помисли малко, Бил реши, че това е най-обикновен сандвич с шунка. Във втората чиния лежеше дълъг десетина сантиметра гущер, в който Бил незабавно разпозна мрън — смъртния враг на човечеството, срещу който се воюваше из цялата галактика. Бил вдигна крак да го смачка. Мрънът се изхили.

— Ако се опиташ да направиш това, микроцефален глупако, ще си строшиш крака. Забрави ли, че произхождам от планета с гравитация 10 g и че съм по-твърд и от най-твърдата стомана?

Въпреки това Бил почти бе готов да стовари крак върху мръна — толкова дълбока беше ненавистта му към най-древния враг на Земята. Спря го само мисълта, че гласът му изглеждаше познат. Макар да бе с една октава и половина по-висок и да идваше от гърлото на извънземно, Бил позна характерния говор на Илирия, медицинската сестра, която се беше грижила за него на Цурия.

— Илирия! Ти ли си, наистина?

— Аз съм, Бил — отвърна гущерът. Имаше писклив глас, но сигурно заради миниатюрния ларинкс и мекото небце. Тембърът обаче несъмнено принадлежеше на Илирия.

— Как си се вмъкнала в този мрън?

— С помощта на Квинтиформения компютър. Когато видя, че се готвиш да напуснеш планетата и вероятно никога няма да се върнеш, той си даде сметка, че може би е бил малко груб спрямо теб.

— Груб ли? Дни наред ме държа на студ и влага!

— В преносен смисъл, разбира се — уточни Илирия. — Но въпреки това трябва да е било прекалено дълго. Бил, компютърът ме помоли да ти кажа, че съжалява. Той се възхищава на независимия ти дух. Иска да се върнеш обратно, готов е да ти прости всичко, тъй като смята, че си много полезен за Цурия.

— Аз пък не искам повече да съм част от компютър — отвърна гневно Бил.

— Разбира се, че не. Компютърът осъзна грешката си, задето се опита да прекърши гордия ти дух. Бил, има и други, по-приятни занимания. Работа, която ще ти хареса.

— Съмнявам се — отвърна сухо Бил.

— Освен това ще бъдеш с мен — посочи Илирия.

— Да, и това също — кимна той.

— Не изглеждаш особено ентусиазиран.

— Не, бе, Илирия, знаеш, че те харесвам. Но да се появиш в килията ми в облика на мрън, смъртния враг на човечеството…

— Бях забравила — призна тя. — Май си прав.

— Предишните ти форми бяха за предпочитане. Е, не чак толкова, разбира се. Между другото, как се сдоби с мрънско тяло?

— Трябваше сам да се досетиш — отвърна Илирия. — Нали знаеш, че ние, цуриянците, съществуваме под формата на лъчиста енергия, докато не си намерим тяло, което да обитаваме. Прибираме всички тела, които ни попаднат. Знаех, че тялото на гущер е по-подходящо за общуване с хора, отколкото предишната ми форма.

— Сферите си бяха много хубави — рече Бил.

— Много си мил, че ми го казваш. Зная, че не ти харесваха особено. Но поне извадих късмет да се сдобия с тях. Знаеш ли, че повечето мои сънародници въобще нямат тела. Ти обаче питаше за гущера. Реех се значи лениво из добрия стар боен кон „Находчивост“ и търсех подходящ гостоприемник…

— Между другото — прекъсна я Бил, — как се озова на „Находчивост“?

— Компютърът го направи. Сети се, че това е единственият възможен начин да те върне обратно. Ето защо ми помогна да се прехвърля на борда. Той ме снабди с енергия. Достави ми всичко, от което се нуждаех, с изключение на тялото. Това надвишава и неговите възможности. Предполагаше обаче, че тук ще мога да намеря нещо подходящо.

— Повечето хора, които познавам — отбеляза Бил, — използват телата си постоянно.

— Зная — кимна Илирия. — Всички, които срещнах, работеха здраво с телата си. Дори когато спят, ги ползват, за да сънуват. Бил, тези хора са ужасно активни, не мислиш ли?

— Предполагам, че си права. Кажи ми за мръна.

— Ами след като огледах целия кораб, реших, че късметът ми е изневерил. Всички използваха телата си по един или друг начин. Някои от тях ги използваха заедно, което ми се стори много забавно. Трябва да ми кажеш…

— По-късно — въздъхна Бил, който нямаше никакво намерение да й обяснява хетеросексуалните — или хомосексуални? — упражнения, на които бе станала свидетел.

— Няма да забравя да те попитам. Повъртях се още малко и открих това тяло в едно тайно помещение в корпуса на кораба. Изглежда беше в безсъзнание и затова просто се пъхнах в него и го взех.

— Без никакви проблеми?

— Съвсем никакви. Тези гущери са големи веселяци, да знаеш.

— За теб, може би, но не се опитвай да го кажеш на някого от Обединеното командване. Всякакво тяло ли можеш да вземеш?

— Да, разбира се. Но не защото сме кой знае колко интелигентни. Просто ние съществуваме предимно умствено, което не може да се каже за останалите същества.

— Това е доста интересно — промърмори Бил, по-скоро на себе си. Той присви очи, докато в ума му се оформяше някаква мъглява засега идея.

— Бил, защо мижиш?

— Мислех нещо. Ще ти кажа по-късно. Слушай, Илирия, тук нещо не е наред.