Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Само временно, предполагам. Оставете го на мира. Ще се оправи.

Предположението на Дърк се оказа правилно. Останал насаме в тъмната каюта, Муни постепенно започна да възстановява поразклатената си самоувереност.

— Какво пък толкова? — каза си той. — Мустаците ми може наистина да изглеждат смешни. Защо трябва да се притеснявам от това?

Хрумна му, че е крайно време да напусне радиорубката. Изведнъж му се доигра на пинг-понг. Но той знаеше, че преди това трябва да направи нещо.

— Нещо специално — каза си Муни. След като прегледа списъка със специалните комуникационни проблеми, които трябваше да решава всеки радист, той заяви решително: — Ето какво ще направя!

— Ти си успял да разшифроваш кода на транстелеграмата? — повтори Дърк. — Никой не вярваше, че това може да бъде направено. Казваха, че транскодът е най-строго пазената тайна на нашите врагове, мурдидите от планета Жило.

— Да, успях — гордо повтори Муни.

— Ами прочети ми я, тогава — доволно нареди Дърк.

Муни се покашля, за да си прочисти гърлото, и зачете:

— От Мурдид Второ действащо пипало до Мурдид Централно Главно командване в Скрития дворец на Забранената планета. Приветствия.

— Много дълъг поздрав — отбеляза Дърк.

— Да, сър — кимна Муни и продължи да чете. — Нашето пипало откри, че престъпниците от Земята, а именно господин Сплок и командир Хам Дуо, в момента са обсадени от превъзхождащите ги сили на месер Димитри, който властва на изолирания планетоид Дентоид 12. Искаме разрешение да нахлуем на планетоида, да избием тези, които окажат съпротива, а останалите да поставим в клетка, за да бъдат показвани по време на триумфалния парад на Централната планета. Край.

— А отговорът? — попита Дърк.

— Нямаме го, сър. Съобщението свършва тук.

— Господин Муни — заговори Дърк, — моите поздравления за добре свършената работа. Но макар да не е ваша вината, тя е свършена наполовина. Необходима ни е транстелеграмата, пратена от главното командване на мурдидите в отговор на тази, която ми прочетохте. Върнете се сега в радиорубката и залепете ухо на слушалката, докато не ми уловите и ответната телеграма.

— Всъщност ние използваме прослушвателна апаратура, създадена по наша поръчка от „Портент“, секретния военен завод в покрайнините на галактиката. Принципът на работа…

— Хайде някой друг път, а? — прекъсна го Дърк. — Главата ми трябва да е свободна от разни дребни подробности, за да мога да следя цялостната картина и да предприемам при нужда съответните действия. Разбра ли ме, Пол?

— Мисля… че да, сър — отвърна Муни. — Ще се заема с това! — обеща той, напълно забравил притесненията си какво мислят другите на борда за неговите мустаци.

А капитан Дърк потъна в размисъл. „За пореден път — рече си той, — тези, които вярват на мурдидите, се оказаха измамени. Но да се действа предварително, преди да бъдат получени необходимите нареждания, ще бъде лудост. Току-виж ме понижили в чин.“ Галактическият съвет едва ли би гледал благосклонно на някоя внезапна атака срещу прочутия месер Димитри, ако се окаже, че Дърк безпричинно е нападнал планетоида. Нищо чудно след подобен акт да го обявят дори извън закона. Ще има и други неприятни последствия.

Странно как в момент като този реещият се поглед на Дърк попадна върху синята роза. Понякога и дребни неща приковават вниманието ни. Не разполагаме с данни за някакво по-особено привличане между капитан Дърк и синята роза. Не го улавяха и чувствителните за мисли стени на неговата каюта, макар в момента на инцидента да бяха в обичайното си наострено състояние. Дърк си беше Дърк и тишината си беше тишина, всичко, което правеше, бе да разглежда синята роза, която — по някакъв невероятен и непонятен начин — му бе предала своето съобщение.

— Да — произнесе полугласно Дърк, макар по-късно да не си спомняше, — ще го направя, ако ще адът да се изпречи насреща!

Той вдигна поглед към таблото на дистанционното управление. Фотонните прехващачи уловиха посоката на погледа му и превключиха компютъра на пасивно дистанционно управление.

— Вашите заповеди, сър? — попита компютърът и в гласа му сякаш се долови лек трепет.

— Хващай най-краткия път за планетоида.

Екипажът на „Находчивост“, който бе насядал около масата в каюткомпанията и се забавляваше както може, чу нареждането. След миг на вцепенение всички се хвърлиха по бойните постове.

— Готови за бой! — извика Дърк. Господи, колко съжаляваше, че Сплок не е тук. Той се огледа. — Доктор Марлоу!

— Сър! — изпъна се мъж с брада и впит еластичен комбинезон.

— Запознат ли сте с принципите на дублиращия ефект на силовия щит?

— Мисля, че да, сър. Веднъж господин Сплок ми ги обясни и…

— Тогава постарайте се да приложите наученото на практика — отряза го Дърк. — Мисля, че скоро ще ни потрябва цялата мощ на щита.

Корабът описа един невероятен завой и пое по новия си курс като подгонен от космически сили позитрон.