Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Май наистина е време — кимна Хам Дуо. — Даваш ли си сметка през какви перипетии преминах, за да стигна тук и да ти помогна? Първо трябваше да си купя фламингов маскараден костюм…

— По-късно ще ми разкажеш — прекъсна го Бил. — Сега по-добре да офейкваме.

Дуо погледна към врага и веднага разбра причината. Мурдидите бяха изкарали тежкото си оръжие — един УКД-12, който, ако забравим невинното му название, бълваше топки от чиста енергия, способна да изпепели всичко на пътя си по начин, над който съвременната наука все още си блъскаше главата.

— Уф, да изчезваме — кимна Дуо. — Всъщност какво ще правим сега?

Бил се обърна към ЦРУ.

— Какво ще правим сега, ЦРУ?

ЦРУ вдигна ръка към челото си и на лицето му се изписа тъжно изражение.

— Ами, хъм, пфуй…

— Слушай, ЦРУ — грубичко го прекъсна Бил, — дойде време да направиш коронния си номер.

— Ъп! — изхълца ЦРУ и завъртя очички.

— Гнъсните те взели! — изруга Бил сочно.

Точно в този момент на сцената се появи „Надеждност“ изхлузвайки се с трясък и мълнии от хиперпространството. Той се озова в космоса в непосредствена близост до планетоида и точно в средата на минното поле, чието разположение така умело бе разбъркано от ЦРУ. В първата частица от секундата оръдията му — насочвани и контролирани от компютъра — се прицелиха в планетата, но по-малко от миг по-късно се извъртяха срещу мурдидския флот, който се спускаше над планетата, направляван от не по-малко решителна и умела ръка от тази на капитан Дърк.

Чул познатото бръщолево-думкане на тежките оръдия, Сплок вдигна глава и мигновено прецени ситуацията.

— Към терасата! — извика той.

Бил вдигна ЦРУ, който продължаваше да издава жални звуци заради нещо, сполетяло го само преди секунди, което обаче трябваше да почака по-удобен момент, и заедно с размахващия енергийния меч Дуо се затича към терасата.

Вратата беше заключена, но Сплок бе предвидил това. С трепване на клепачите той подсказа на Бил какво трябва да прави. След като прехвърли ЦРУ в силните, но изненадващо гальовни ръце на Хам Дуо, Бил щурмува вратата с техниките за разбиване на врати, които бе изучавал по време на заниманията в кадетската школа. Нито един статичен обект не може да се окаже препятствие за набрал скорост и инерция рейнджър. Вратата отхвърча навътре и малката група се озова на терасата. Бил търкаше натъртеното си рамо и бълваше проклятия, които се възнасяха към горните слоеве на атмосферата.

Докато се оглеждаха, мурдидският флот вече се бе строил в бойна формация. Корабите нападнаха доста уверено, след като шпионите предварително бяха разучили разположението и подредбата на минното поле, но един след друг се превръщаха в ослепителни експлозии, които озаряваха атмосферата като празнични фойерверки. Други веднага заемаха местата им, а отзад се задаваха още. Предугадили по някакъв необясним начин клопката, мурдидите бяха пратили напред автоматични кораби, за да прочистят пътя. Наистина причудлива тактика, която този път се бе оказала напълно ефикасна, защото тежковъоръжените дреднаути бяха останали невредими.

Докато стояха на терасата и си предаваха кислородната маска, която Хам Дуо винаги носеше на колана заедно с презервативите, които никога не бе използвал, Сплок изстреля сигналните ракети. Те литнаха нагоре и разцъфнаха с ярки отблясъци. Красива гледка, ако положението им не беше така отчайващо.

Забелязал присъствието на „Находчивост“ насред собствените си редици, мурдидският флот насочи вниманието си към големия кораб. Облени в хиперпот, оръдейниците въртяха бясно валчестите колела, за да извърнат дулата към новопоявилата се цел, тъй като поради някаква досадна грешка в чертежите оръдията се насочваха ръчно. Едно след друго гигантските дула заставаха неподвижно, издухвайки с масивни лъчеви струи свръхмощни снаряди с червени връхчета, които се понасяха към „Находчивост“ по неописуемо плоски траектории.

— Удвои енергията на силовия щит! — нареди Дърк, надявайки се, че Марлоу се е справил с настройката на щита. Първият снаряд ги доближаваше с бавно въртене. Силовото поле на „Находчивост“ го улови и микроскопичните му сензори го пренасочиха по бумерангова орбита. Преди мурдидите да осъзнаят какво става, те се оказаха обстрелвани със собствените си заряди.

— Стойте спокойно — подвикна през рамо Сплок. — Ей сега ще пристигне спасителната сонда.

Вече я виждаше с просто око да се носи право към тях с равномерно проблясващи зелени и червени лампички, заобикаляйки статичните експлозивни полета.

Бил взе ЦРУ под мишница, а през това време сондата вече се изравняваше с парапета на терасата. Един след друг те се покатериха на борда и въздъхнаха облекчено, когато люкът зад гърбовете им щракна. ЦРУ непрестанно се дърпаше и опитваше да каже нещо на Бил, но тъничкото му гласче бе заглушено от разривите на енергийните оръжия.

Минути по-късно пред тях се изправи Дърк с лице, почервеняло от бойна треска.

— Тъкмо навреме си идваш — каза той на Сплок. — Отивай веднага в машинното. Имаме проблем.

Едва тогава той забеляза Бил. Лицето му остана безстрастно, докато казваше: