Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Докато крачеха към патрулния кораб, светът около Бил придоби странна и непоносима яснота. Веднага щом се озоваха на борда полицаите му свалиха белезниците и му предложиха силно питие. Бяха останали с впечатлението, че Бил е виновен в особено тежки престъпления, което още повече събуждаше уважението им. Обикновено прибираха войници за самоотлъчка, пиянство и подобни дреболии. Но сега в мрежата им бе паднала едра риба. Поискаха да им разкаже за Илирия и за живота на Ройо, както и за света вътре в гигантския компютър. Скоро Бил се почувства истински щастлив, сред свои.

От една страна се радваше, че се връща обратно, от друга — малко го безпокоеше фактът, че е арестуван, което подсказваше неприятни последствия. Всъщност какво толкова можеха да му направят? Най-много да го убият. Наказанието за всички военни престъпления бе екзекуция. Изглеждаше малко страшничко, но пък ужасно улесняваше работата на тъпанарите от военния трибунал. Така че, макар ситуацията да не му харесваше, Бил отдавна бе привикнал с нея. Каквото и да прави, началството винаги ще му диша във врата.

Съвсем скоро кацнаха на космопорта в лагер Отчаяние, наречен така не защото мястото навяваше печал и отчаяние, а в чест на неговия първи комендант Мартин Хари Отчаяния, герой от Малко Голямо Копито и Ватерлино — две големи битки със значителни загуби, благодарение на които получил повишение.

Лагер Отчаяние се намираше на планетата Гарнизонен затвор Х — малък свят, чиято атмосфера вонеше на развалени яйца. Самият лагер бе на един тропически остров, отделен от враждебния бряг чрез канал с вряща вода, накъдрена от множество водовъртежи. За да бъде по-пълна приликата с Дяволския остров, бяха докарали и засадили палмови дръвчета.

Бил бе настанен в затвора за особено опасни престъпници, където дори храната пристигаше с огромни трудности. Ето защо беше с кървясали очи и подпухнало лице една сутрин след доста време, когато го събудиха и му наредиха да се наплиска и да си измие лицето, тъй като му предстояло да застане пред военния трибунал, известен с нетърпимостта си към вонята на неизплакната уста.

Съдът, пред който Бил се представи, бе разположен в средата на гигантски амфитеатър с над десет хиляди места — интересът към зрелището бе огромен, тъй като процесите на военния трибунал бяха включени в задължителната програма на всички туристически агенции.

Имаше и жури, което не бе съставено от хора. Една наскорошна поправка във военния закон бе въвела заседателната система като жалък опит да се прикрие изначалната несправедливост на военното правосъдие. По принцип съдебните заседатели гласуваха така, както им нареждаше съдията, тъй като друга поправка в закона изискваше в противен случай да бъдат разстрелвани след края на процеса. Тъй като в края на краищата системата се оказа доста тромава и скъпа, на мястото на съдебните заседатели бяха поставени роботи, изтеглени от различни сражения и чакащи на опашка за ремонт. Бяха съвсем здрави, ако се изключеше някой липсващ крайник. Имаше и такива без глави, също допуснати до участие, след като убедиха съда, че мозъците им са разположени в гръдната клетка. Всички до последния бяха програмирани да издават само решения „виновен“ независимо от представените доказателства.

— Всички да станат! — заповяда разсилният.

Зрителите в амфитеатъра скочиха на крака и бурно аплодираха главния съдия полковник Вес Бейли, широко известен във военните среди. Истинското му име беше Луис, но го бяха кръстили Вес заради любимото му изречение, с което приключваше разглеждането на всички случаи: „Виновен, електрическия стол, следващият!“ Публиката, естествено, неизменно посрещаше това изречение с неописуем възторг. Бейли бе сред онези привърженици на твърдата политика, които смятаха, че виновниците трябва да бъдат разстрелвани на местопрестъплението, но му се пречкаше промъкналият се напоследък във военното съдопроизводство либерализъм.

За прокурор по делото бе назначен капитан Джеб Стюарт. Това правеше процеса дваж по-интересен, защото както бе добре известно, Джеб не беше губил нито едно дело от пет години насам. Трябваше му само още една успешна година, за да се кандидатира за Тройната корона на юриспруденцията.

— Трябва ли да изпадаме в ненужни подробности? — поде Джеб Стюарт, обръщайки се към съда със звучния си звънлив глас. — Обвиняемият Бил, който лъже дори за името си, тъй като го произнася с удължено „л“, дребна на пръв поглед корекция, разрешена обаче само за офицери, е виновен в нарушаване на членове 23, 45, 76 и 110б от Военния закон. Ако хвърлите едно око на документите, които ви бяха раздадени, ще се уверите, че става въпрос за крайно тежки престъпления. Бил, имаш ли нещо да кажеш в своя защита?

— Сър, всичко, което правих, бе да изпълнявам заповеди — отвърна Бил.

Стюарт се усмихна презрително и надменно.

— И откога това е легитимно извинение за пред военното правосъдие?

— Но какво можех да направя? — сви рамене Бил.