Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— От теб се е искало да вършиш всичко както трябва — озъби се Стюарт. — Известно е, че си се самоотлъчил на чужда планета по време на значителни граждански безредици, че си влязъл в интимни взаимоотношения с извънземна представителка на цуриянската раса — наши отколешни врагове, — след което си заживял на съвместни начала с техния компютър по неизвестни и необяснени от теб причини, а освен това си участвал в конспирация с генерал от друг исторически период на Земята, някой си Ханибал, който няма да може да присъства на процеса поради неотложна среща с римския генерал Сципион Африкански. Ние обаче разполагаме с писмените изявления на Ханибал. Срещнахме сериозни затруднения да ги разчетем, тъй като бяха написани на картагенски. Смятаме обаче, че там той заявява следното: „Този войник е виновен априори за всичко, в което го обвинявате, и трябва да гори в ада на най-страшните мъки, на които може да бъде подложен.“

— Ханибал е мой приятел! — възрази Бил. — Не би казал подобни неща за мен. Сигурно сте сбъркали.

— Погледни сам — каза Стюарт. Той кимна многозначително и един от писарите показа кафява глинена плочица с надраскани върху нея знаци.

— Не мога да ги прочета — рече Бил.

— Разбира се, че не можеш — съгласи се Стюарт. — Щеше да е странно, дори намирисващо на предателство, ако беше успял. В такъв случай как си позволяваш да възразиш срещу нашата интерпретация на написаното?

— Моите предположения относно неговото съдържание са също толкова достоверни, колкото и на всеки друг.

— О, така ли било? — повдигна вежди Стюарт. — Предполагахме, че можеш да прибегнеш до подобна защитна тактика и затова повикахме в съда един специалист по превеждането от неизвестни езици. Ще бъдете ли така добри да поканите професор Стоун?

Професор Розета Стоун бе висока и мършава стара мома с хладни и презрителни маниери. Тя се огледа пренебрежително, подуши въздуха и произнесе:

— Специалист по лингвистика от моята класа, естествено, ще даде по-точна интерпретация на текст, написан на непознат език, отколкото някакъв си неграмотен войник.

И колелото се завъртя. Един след друг пред съда заставаха различни свидетели, които Бил не бе виждал никога досега. По-късно узна, че това са професионални свидетели, използвани най-вече когато прокурорът е уверен, че обвиняемият е виновен като греха, но не разполага с необходимите доказателства.

Бил се разсърди най-много, когато един от свидетелите, пастор от албигенсианската секта, заяви под клетва, че Бил е виновен за опустошаването на Рим през 422 г. сл.Хр. Бил яростно отрече това твърдение. Тъй като срещу него вече бяха повдигнати достатъчно обвинения, за да бъде осъден така, както му хрумне на съдията, позволиха това обвинение да отпадне.

Когато дойде неговият ред да говори, Бил поиска малко време, за да се подготви. Съдията се засмя.

— Само престъпник би поискал подобно нещо. Слушай, войнико, песента ти е изпята. Но ако решиш да се откажеш от правото си на последна дума и да спестиш безценното време на съда, това ще бъде взето в твоя полза при определянето на присъдата.

— А ако откажа? — заинати се Бил.

— Няма да ти позволим да се подготвиш, а упоритостта ти ще бъде в твой минус.

Бил повдигна уморено рамене.

— Че вие вече сте ми решили съдбата! Какво толкова мога да кажа?

Почти нищо — съгласи се съдията. — Нямаш представа колко е изморително да седя тук ден след ден и да слушам хленченето на престъпници, които нямат никакво уважение към закона, докато не попаднат под суровите му удари. Та искаш ли последна дума? Не? Браво! Бързо схващаш. Да преминаваме тогава към най-важната част — наказанието.

— Забравихте да попитате журито за решението им — подсказа му Бил.

— Обикновена формалност — отвърна съдията. — Мисля, че можем да я пропуснем.

— Не! — извика Бил. — Искам да чуя какво ще отсъди журито!