Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

След това, придружен от остроухия Сплок и плоскоухия Дуо, Дърк се отправи към каютата да види как я кара Бил. Докато вървяха натам, из въздуха витаеше усещането за нещо пропуснато или неизказано, миазмата на несподелена тъга и съжаление. Те, разбира се, не я усещаха и дори свръхчувствителният Сплок крачеше невъзмутимо, а по-късно щеше да си спомни, че е имало само предразположение за подобна възможност.

Най-сетне стигнаха до каютата и влязоха. Бил стоеше до телефона, свъсил недоволно вежди. Пред него се беше изправил ЦРУ, който приличаше на клошар заради въздългия шлифер и ръкавиците с отрязани пръсти. За Сплок не остана скрито, че един от джобовете на шлифера бе издут под формата на петнайсетсантиметров мрънски гущер. В стаята се долавяше визуалният аналог от гласа на Илирия, която допреди секунди бе разговаряла с Бил по телефона, преди уж небрежното движение на ЦРУ да прекъсне връзката.

— Бил — произнесе Дърк, — струва ми се, че всички ние ти дължим аплодисменти. Не зная как съумя да го постигнеш, но ти накара целия мурдидски флот да се съсредоточи тук и го задържа достатъчно дълго, за да пристигнат „Находчивост“ и нашите основни сили. Със задоволство открих, че между участниците в битката е и шейсет и девета бригада Космически Виещи Убийци, към която продължаваш да се числиш.

— Искаш да кажеш, че те са наблизо? — подскочи Бил. — Моите най-близки приятели? Доналдсон Биволската зурла? Джони Дули Асо купа? И Клопщайн, човекът с нос от неръждаема стомана? И той също ли е тук?

— Всички са тук, Бил — отвърна Дърк. — Не точно както ги искахме, но все пак пристигнаха.

— Какво искате да кажете с това „не точно както ги искахме“?

— Ами разбираш ли, те са малко умрели. Щеше ми се да ти го кажа по-внимателно. Всъщност мислех да ти кажа, че е станала катастрофа и са в болница, но ще се оправят. А по-късно щях да подметна, че има усложнения, съвсем малки в началото, после по-сериозни и още по-сериозни, но да не се кахъриш. Накрая, разбира се, щях да призная, че са мъртви, но дотогава ти щеше да си съвсем подготвен. Обсъдихме тази и други тактики с Дуо и останалите, но той надделя да приложим шоковата терапия, както сам се изрази. Надявам се да сме избрали най-правилния подход. Как се чувстваш, Бил?

— Жаден.

— Жаден? В подобен момент?

— Трябва да пийна нещо за Бог да прости, нали? Те така щяха да направят.

— Да — кимна Дърк. — Хубаво ще е всички да пийнем. Тъкмо ще те подготвим за следващата лоша новина.

Бил сам се ориентира къде е пиячката и гаврътна юнашка глътка от шишето „Стария куцльо“. После се изсекна в една омазнена носна кърпа, въздъхна и каза:

— Добре, готов съм. Кой друг е умрял?

— О, нещата не са чак толкова зле — засмя се Дърк.

— Тъй де — добави Дуо, — в тоя живот не става въпрос само за умирачка.

— Нищо, за което чак толкова да се тревожиш — добави Сплок. — Но първо си пийни още малко. — Та значи, от твоето поделение настояват незабавно да се върнеш на служба. Много се развълнуваха, като узнаха, че си тук. Изглежда са останали с погрешното впечатление, че си дезертирал.

— Защо тези копелдаци смятат така?

— Може би защото отсъстваш вече няколко месеца, без да се обадиш.

— Бях затворник на чужда планета. Напъхаха ме в гигантски компютър. Какво си мислят — че там съм имал телефон и факс ли?

— Спокойно, ние оправихме нещата — вдигна ръка Дуо. — Дори те предложихме за медал. Е, в началото идеята не им се понрави. Но знаеш ли накрая чия дума натежа?

— Откъде, по дяволите, да знам? — попита Бил.

— Думата на Ханибал — рече Сплок. — Той вече не те смята за свой враг. Каза, че след като разговарял с Извънземния историк, възгледите му за историческата необходимост се променили коренно.

— Ами чудесно — захили се Бил искрено или със спотаена ирония. — И кога ще стане това?

Дърк и Сплок се спогледаха. Дърк едва забележимо кимна. Сплок размърда устни, сякаш събираше сили да каже още нещо.

— Можете да влезете — произнесе той.

Вратата се отвори. В каютата влязоха двама мъже с хромирани шлемове и бели превръзки на ръцете с надпис „Военна полиция“. Приличаха на център-нападатели в НБА. Всъщност и двамата бяха точно такива, преди да постъпят на служба. Но това е друга история.

— Рейнджър! — произнесе единият полицай. — Ти си арестуван. Протегни ръце.

Какво можеше да стори Бил? Той протегна покорно ръце и полицаят му сложи белезници. След това го отведоха.

На вратата Бил спря и се обърна.

— Момчета, пак ще се видим — рече той и излезе.

В помещението се възцари тишина. После ЦРУ извика:

— Ей, Бил, почакай ме! — Той скочи и изтича навън.

Нов период на затишие, нарушен този път от Дуо.

— Бедничкият! — промърмори той. — Дори нямаше кой да му спусне завесата.