Битие

ЕНТРОПИЯ

Като разглеждаме дългия списък заплахи за съществуването на човечеството, може би трябва да започнем с природните катастрофи. Именно те са заличили предишните тартори на планетата. Свирепите динозаври и други господстващи зверове са посрещнали участта си с тъпа изненада, без да имат ръка, лапа или нокът, с който да й се противопоставят.

И тъй, какво може да ни стори вселената? Какво ли не. Слънчеви суперизригвания, свръхнови и гигантски черни дупки, които могат да профучат покрай нашето слънце. Или микроскопични черни дупки, които да се сблъскат със Земята и да ни изгризат отвътре. Или да попаднем в прожектора на някой магнетар5, в поток гама-лъчи или да бъдем изненадани от титанична експлозия в центъра на галактиката.

Ами ако Слънчевата система се забие на висока скорост в някой гъст молекулярен облак и към нас се посипят милион комети? А какво ще кажете за класиките в жанра? Като сблъсък с астероид? (По-нататък ще се спрем подробно на тази тема.) Да не забравяме и супервулканите, които продължават да трупат сили под Йелоустоун и на десетина други горещи местенца — гигантски магмени резервоари под огромно на лягане, които непрекъснато търсят къде да освободят напрежението. Да, вече се подплашихме веднъж. Но едно средно по мощност оригване не премахва заплахата. Става въпрос за кога, а не за дали.

Списъкът на природни катаклизми на фондация „Спасителна лодка“ е доста дълъг. Десетки и десетки сценарии, всеки от които достатъчно вероятен — чак до неизбежния край на Слънцето. Навремето ни уверяваха, че това ще се случи след пет милиарда години. Само че сега астрономите твърдят, че постепенното увеличаване на температурата на нашето светило ще достигне смъртоносната точка много по-рано! Прага, когато Земята вече няма да е в състояние да се отърси от достатъчно топлина, та дори да успеем да заличим всяка следа от парникови газове в атмосферата.

Кога ли? Неудържимото разпространение на пустините може да започне само след сто милиона години. Колкото да мигнеш с око! Горе-долу толкова време, колкото е било нужно на първите мънички бозайници да се подадат от дупките си, да зяпнат димящите останки от някой тиранозавър и да се превърнат в нас.

А може и ние самите да гръмнем веднъж завинаги всичко и да оставим само малки създания да щъкат сред руините ни.

Животът може би има само още един шанс да оправи нещата.

Рогът на изобилието на Пандора

6. Благоухание

— Идва криза, Лейси. Кряк. Не можеш да изоставиш собствения си вид.

Тя килна сламената си шапка, за да се предпази от яростното чилийско слънце, и отговори тихо:

— Какъв собствен вид?