Битие

Не беше най-доброто време да излезе да бере цветя в тясната камениста градина — особено на такава височина, под огромната страна на блестящия купол на обсерваторията. Имаше обаче правила, които забраняваха внасянето на животни вътре. О, астрономите щяха да направят изключение за Лейси, тъй като именно нейните пари бяха построили това чудо. Въпреки това „новблес оближ“ учеше, че човек не бива да се възползва от положението си. Или най-малкото да го прави показно.

Затова, докато чакаше предаването на гласа на посетителя си, Лейси си избра друго цвете — многоцветна марсианска роза, една от малкото разновидности, които цъфтяха толкова високо над морското равнище.

— Знаеш какво имам предвид. Кряк. Сегашното закърпено обществено споразумение не може да издържи. И когато се разпадне, може да се пролее кръв. Кряк. На потоци.

Сиво-синият папагал беше кацнал на криокафеза, в който го беше донесъл специалният куриер. Бързо размразената и в доста добра форма след дългото пътуване птица наклони глава и почеса с нокът пъстрата си страна. Изглеждаше доста отегчена — за разлика от думите, които изкрякваше с швейцарски немски акцент през извитата си жълта човка.

— Експериментът Просвещение върви към края си, Лейси. Кр-р-ряк. Най-добрите ИИ модели го показват. Всичките десет съсловия се приготвят.

Папагалът може и да изглеждаше късоглед и разсеян, но Лейси знаеше, че има отлично зрение. Още една основателна причина да проведе този разговор отвън, където можеше да се скрие донякъде зад шапката.

— Всичките десет съсловия? — попита тя, докато внимателно откъсваше поредното цвете. — Дори и {m underline}Народът{m}?

Нужни бяха няколко секунди, докато думите й минат през шифриращата схема на птичия мозък и се предадат по спътника към идентичен папагал, който да ги дешифрира в далечния Цюрих. След още секунди другите кодирани импулси накараха пернатото създание пред нея да забърбори раздразнено:

— Е, поне достатъчно много, за да имат значение. Стига си разводнявала темата! Знаеш какво казват моделите ни. Масите са най-опасното от всички съсловия. Особено ако са слаби. Да не искаш да видиш как по улиците търкалят бурета, пълни с осъдени на смърт аристократи? И този път не само в Париж, а по целия свят? Кряк!

Лейси вдигна поглед от малкия си букет, предимно сини и зелени цианоморфни цветя, предназначени за декориране на вечерната маса в близкия Манастир.

— Тази птица „разводнявала“ ли каза току-що? Хелена, този път изпревари самата себе си. Какъв чудесен пратеник! Мога ли да го задържа, след като приключим?

Едно блестящо като мънисто птиче око се взираше в нея през следващите три секунди забавяне, сякаш създанието знаеше, че животът му виси на косъм.

— Съжалявам, Лейси — най-сетне изкряка то. — Ако си върна папагала, хората ми могат да прекъснат шифриращите пътища… кряк! Но не можем да рискуваме да попадне в ръцете на неприятел. Разговорът ни може да бъде ретроподслушан. Виж какво. Имам отгледан друг папагал, досущ като този. Само ако обещаеш, че ще присъстваш на конференцията обаче. В противен случай се боя, че ще се стигне до, кряк, консенсус, че си ни изоставила. Че предпочиташ разните му там учени. И че може би мястото ти е в Петото съсловие.

Намекнатата заплаха звучеше съвсем сериозно. Лейси събра инструментите и цветята. Копнееше да може да даде израз на онова, което се спотайваше в сърцето й — че е готова да се откаже от всичко, от милиардите и слугите, стига подобно прехвърляне да е възможно! Ако можеше да промени социалната си каста по начина, по който го беше направил Чарлз Дарвин — по избор или с усилен труд…

Но същият този Бог — или шанс, — който я бе благословил с красота, остроумие и богатство (а после и с дълъг живот), бе пренебрегнал други качества. Със съвсем мъничко. Макар и да обичаше науката, Лейси така и не успяваше да се справи особено добре с тънкостите.

О, между отделните класи имаше известно движение. Някой учен можеше да патентова епохално откритие — беше се случвало неведнъж през Дивия двайсети. Понякога се случваше корумпиран политик да събере достатъчно, за да си купи място в Първото съсловие. И всяка година неколцина представители на шоубизнеса, нехайни като някакви полубогове, излизаха да танцуват върху възвишената глазура на обществената торта.

Но малцина аристократи пътуваха в обратната посока. Можеш да построиш гигантска обсерватория. Всички тук се подмазваха на Лейси и търпеливо й обясняваха за какво служат инструментите, за които беше платила. Имаше дори комети и далечни планети, кръстени на нейно име. Но въпреки това, когато астрономите заговореха на възбуден жаргон и започваха да спорят за същността на природата с буйно въодушевление, което изглеждаше почти свещено… тя се чувстваше като сираче, лепнало нос на някоя витрина. Неспособно да влезе, но и твърдо решено да не си отива.