Битие

БЛЕЩУКАНЕ

В хранопровода на морския дракон не е толкова противно и отвратително. Стените са меки и му е достатъчно да изпълзи малко назад и да намери място, оформено така, че да побере легнал човек.

Докато се намества, Бин чува как челюстите на механичния звяр се затварят с глух удар. Следва движение назад — гърчещо се, тресящо се, като на измъкващ се от дупката си червей. Благодарение на някаква технологична магия водата в малкото помещение започва да се оттича. Скоро се чува съскане на въздух.

Бин изплюва мундщука и треперливо поема въздух. Залива го облекчение, защото дихателят вече се е изчерпал.

Част от стената до главата му е прозрачна — прозорец! Колко предвидливо. Наистина. Така не се чувства до такава степен пленник — или вечеря. Притиска лице до преградата и се взира навън. Руините на двореца се рушат допълнително от сражението, разиграващо се вече под косите лъчи на луната.

Роботът се дърпа още по-назад и Бин зърва предишното си убежище на тавана. Малко преди машината да ускори вижда отвора — и може би някакъв мъгляв силует. Поне така му се струва.

Достатъчно, за да се надява.

58. Отчаяние

— Вече не се сражават само с лазери — каза Генадий. — Много от нападателите като че ли стрелят с някакви оръжия, използващи кинетична енергия.

— Имаш предвид снаряди? — попита Акана. — Те няма ли да са по-бавни? По-трудни за прицелване покрай всички онези астероиди, премятащи се на различни орбити? Пък и целта може да успее да се измъкне.

— Как може буца кристал да се измъкне? — обади се Емили Тан.

— Явно — отвърна Хайхон Мин — там има неща с повече… физически възможности… отколкото тези на пасивни кристали.

От известно време това беше очевидно. Въпреки всичко изглеждаше важно някой да каже на глас онова, което си мислеха всички. „Намираме се в нова територия“ — осъзна Джералд.

— Именно! Значи… — Акана примигна. — О, разбирам. Ако изстреляш снаряд с висока скорост и му е нужно време да пресече орбитата на целта, това дава възможност на теб да се скриеш или да се махнеш преди някой да е забелязал и да е отвърнал на удара. А с лазер не можеш да го направиш.

— Зависи от това дали някой използва радар… — започна да умува Генадий, но накрая поклати глава и се отказа.

— Но защо изобщо се бият? — попита д-р Чомбе. — Каква е причината за всичко това?

— Имаш предвид освен желанието да изкарат акъла на няколко милиарда земни жители ли? — ехидно попита Емили.

„Или слагат край на всички онези тъпи твърдения за фалшификат“ — с горчиво задоволство си помисли Джералд. Една от жертвите беше репутацията на Хамиш Брукман и поддръжниците му. Е, sic transit gloria27.

Хавайският антрополог Бен Фланъри посочи прибрания от Джералд (сякаш преди векове) обект от космоса, който сега бе покрит с дебел черен плат. Записващите техници бяха отпратени и светлината бе изключена. Членовете на комисията бяха осъзнали нещо — все още бе нужно от време на време да се дава урок на Артефакта.

— Вече знаехме, че има фракции. Машини, които са свързани с нашия Артефакт и са част от същото междузвездно потомство, може да са се разтревожили, че други типове са започнали да привличат вниманието към себе си. После дойдоха новините от Земята за подготвяни експедиции, които да донесат други варианти за сравнение. Това е била последната капка. Братовчедите на нашия Артефакт се намесват и прибягват до сила, за да премахнат конкуренцията.

— И това е довело до ответен удар. Примирието, продължило вероятно епохи, изведнъж свършва.

— За да се постигне какво? — попита Емили.

— За да се спечели най-ценната стока в Слънчевата система — вниманието на човечеството.

Джералд изпита съчувствие към Бен — миролюбив човек, принуден против волята му да анализира война. Конфликт, който явно продължава от милиони години, без нито един жив участник. Но въпреки това изпълнен с насилие.