Битие

Акана се беше умълчала, очилата й бяха станали непрозрачни. Зъбите й тракаха като луди и Джералд си помисли, че различава сред субвокалните й изсумтявания нещо като „Да, сър“, повторено няколко пъти.

„Опа“ — помисли си той.

— Знаете ли, има и алтернативна теория — рече Генадий, без да забелязва, че вниманието на Акана е насочено другаде. — Вече решихме, че тези кристални артефакти много приличат на вируси. Е, в такъв случай да разгледаме биологичната аналогия. Може пък машините, стрелящи в космическите вируси, да са един вид имунна…

Очилата на Акана изведнъж станаха прозрачни и тя се понадигна. Макар че бе дребна, стойката й бе властна, на човек, който току-що е бил повишен в звание в системата на Въздушнокосмическите сили на Съединените щати. Позата й въдвори мълчание по-добре от всяка изречена заповед.

— Обадиха ми се от Белия дом. Всички планове за други мисии за събиране на артефакти се отлагат. Беше ми съобщено, че подобни нареждания са били дадени и във Велики Китай.

Замълча, докато Хайхон Мин се консултираше с правителството си. След няколко секунди той кимна.

— Точно така. Има обаче и още. Ще бъдете ли така добри да ми дадете минутка? — Сега бе негов ред да изчезне зад очилата си, които станаха абсолютно непрозрачни.

Джералд и останалите се спогледаха. В миналото са били необходими седмици и дори месеци, за да може един посланик да се консултира с правителството си. А сега двете минути сякаш се разтеглиха във вечност. Хайхон Мин сумтеше с видима изненада… после протестиращо… и накрая явно се подчини.

Най-сетне вдигна решително очилата си, огледа събралите се около масата и продължи:

— Изглежда, вече разполагаме с достатъчно причини за пълно обединяване на ресурси и информация.

— Ъ-ъ-ъ, мислех си, че вече го правим — отбеляза Генадий.

Джералд обаче поклати глава.

— Мисля, че почитаемият ни колега от Възроденото средно царство има предвид нещо конкретно. Нещо, което е бил принуден досега да скрива.

Хайхон Мин се съгласи с кратко отсечено кимане. Признанието явно му причиняваше известна болка.

— Моите искрени извинения за това. Но сега мога да разкрия, че отдавна подозирахме за съществуването на най-малко един или повече артефакти пратеници тук, на Земята.

— Искате да кажете различни от онези разбити останки, които хората изкопават през последните седмици ли?

— Искам да кажа, че някои елементи в нашето почтено общество отдавна вярват в говорещи камъни, паднали от небето. Някои истории се смятат за по-достоверни от други. Например навремето е имало един екземпляр, пазен в Летния дворец на императора, докато не бил откраднат от европейски войници по време на Втората опиумна война. Твърди се, че предметът предизвиквал много живи сънища. Друг, изваяно яйце от особено блед нефрит с уж „магически качества“, бил откраднат от Националния музей от Чан Кайши, когато избягал в Тайван. Нито един от тези камъни не е бил виждан отново.

— А те проявявали ли са някои от свойствата, които видяхме тук? — Чомбе махна към покрития с плат Артефакт. — Ясни и категорични образи? Анимирани същества, отговарящи на въпроси?

— Не и в модерни времена или пред надеждни източници — призна китайският представител. — Възможно е обаче да са били повредени от суеверно бърникане или художествени… усъвършенствания. Нашите мандарини и майстори често са проявявали страст да режат и доукрасяват естествено красиви неща — тъжно отбеляза той. — Възможно е също кристалите да са били повредени през вековете войни и грабежи. Древните сведения най-малкото показват, че те биха били добри обекти за изследване. И може би в момента се изучават от тайни групи.

Това беше неприятно. Някакъв таен сбор на мощен елит, печелещ предимство, като сравнява своя таен източник с пороя публична информация от Хаванския артефакт.

— Има и още по-стари легенди или смътни намеци, че магически камъни са били погребвани в гробници на владетели. И също така…

Бен Фланъри въздъхна. Не искаше да го разсейват.

— Това ли е всичко, което искахте да ни кажете? Че някои музейни експонати може някога да са проблеснали за малко, преди да бъдат обработени и направени безполезни? От думите ви останах с впечатление, че вече разполагате с нещо по-съществено.

Хайхон Мин поклати глава.

— За малко щяхме да разполагаме. Особено обещаващ екземпляр, който непрекъснато се измъква от ръцете ни. И то не само веднъж, а често, в рамките на едно поколение.

— Едно поколение? — озадачено повтори Акана. — Но…

— От толкова време подозираме, че нещо забележително, някакъв непокътнат пратеник, може да се намира в частни ръце. Издирванията ни на няколко пъти ни отведоха почти до него.

„И ако се бяхте сдобили с работещ кристал преди аз да намеря такъв в орбита — запита се Джералд, — щяхте ли да съобщите за него на света, както направихме ние?“

Хайхон продължи:

— Последното разминаване с кристала, колкото и смущаващо е да го призная, стана само преди малко повече от ден. Трийсет часа, ако трябва да съм точен. Оттогава търсим здравата. И като че ли по петите му са и други сили.