Читаем Битие полностью

ТЕСТ ЗА ЛОЯЛНОСТ

Трябва да го оставиш на момчетата и момичетата от контактната комисия. Те измислят умни трикове да накарат Артефакта да сътрудничи. Първо с онази дресировка, към която прибягнаха миналия месец. А сега чрез отказ да записват безкрайните чертежи и технически наръчници, бълвани от сондата.

Кой би си помислил да опита това? Да каже не на безплатен подарък? Да откаже нещо, което човешките същества желаят страстно — всички онези върхови технологии, за да постигнат най-важното.

Все пак има логика. Какъв е основният приоритет на сондата? Да ни накара да произвеждаме още сонди. Без значение дали тази крайна цел е добра, лоша или неутрална. Артефактът трябва да жадува да ни научи на тези технологии. Жажда, от която можем да се възползваме. Хидеоши и хората й са схватливи. Няма да почешат сърбежа на Артефакта без някакво заплащане от негова страна. А искането им?

Още разговори с пътниците. С един, двама или трима на сесия.

Това стана по-наложително, когато засякохме лазери и оръдия в Астероидния пояс! Комисията настоя за обяснение — и Най-стария оцелял първоначално изрази изненада, после безразличие, а накрая приписа всичко на „лоши машини от по-ранни епохи“.

И добави, че „вие хората можете да се защитите, като свалите мощни средства. Нека ви покажем как да изпращате мощни лъчи, които могат да изчистят слънчевата ви система!“.

Хм. Изкушаващо. Убедително. Кой отказва предложение за големи пушки?

А Джералд Ливингстън хвърли {m underline}Черната кърпа{m} и потопи извънземните в мрак — докато накрая не приеха условията. Един час срещу един час. Те ни учат на нови технологии известно време, след което ние получаваме различна гледна точка — доколкото е такава.

Така се връщаме на интервюто с Пикиращия рибоубиец, най-младия член, горд, че неговата раса е създала Артефакта, който държим в ръцете си, и на пръв поглед безразличен към факта, че не засичаме никакви следи от индустрия или радиосигнали от родния му свят. „Всяка органика умира“ — отвърна той, свивайки шантавите си криле.

А Сепийка… тя сама си избра името от петдесет хиляди, предложени от хлапета от целия свят. Проява на чувство за хумор от размахващо пипала псевдоглавоного! Основният й принос към човешката култура — нова и убедителна дефиниция на „ирония“ — накара интелектуалците да се запитат защо не си помислихме за това! И ни трябваше извънземен, за да го разберем. Ха.

Въпреки това Сепийка не се отклонява от партийната линия на Най-стария. Той признава, че Артефактът може наистина да е като вирус, както казват критиците, но добронамерен и сътрапезник. И даде стотици примери от нашата медицинска литература. Доста убедителни доводи.

Други са по-трудни за разбиране. Например подобното на гъсеница същество, което по време на всяко интервю се взира от кристала към всеки човек наблизо и после бълва серия пренебрежителни символи, които се превеждат като „Леле, ама че въображение имам!“

Типичен пример на болестта на Ноукс, спечелила на създанието консесусното име Бени.

— Какво очаквахте? — отбеляза М’м пор’лок, който прилича на гигантска червеникава видра, след като помогна да отведат Бени. — Цяла вечност се носим в космоса, като или спим, или се забавляваме в огромни виртуални нива дълбоко в кристалния ни съд. Можете да се изгубите насън. Или да пропуснете шанса да вкусите обективната реалност при кратката среща с жива раса.

И вие ли сте като мен? Оставате ли от думите на М’м пор’лок с впечатление за нещо неизказано?

И в по-общ план — това от полза ли е?

Разбира се, разговорите донякъде удовлетворяват любопитството ни — мъничко. Зърваме странни изкуства и вкусваме културните черти, които можем да схванем. Това дава на нашите психолози и други експерти шанс да определят модели на поведение, да съпоставят извънземните и тъй нататък. Но сериозно, какво очакват те — може би да измислят детектор на лъжата за извънземни? Някакъв начин да проверим историите, които ни разказват? Или да отделим добрите предложения на Артефакта от рекламите? От онези части, които представляват интерес единствено за вируса?

Подозрението си остава. Разнообразието на деветдесетте раси, което виждаме — дали то не е измислено по някакъв начин? Роля, овладяна след появата пред най-различни публики в продължение на десет милиона години? Куклено представление, служещо на една дългосрочна цел…

… убеждаването?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чужие сны
Чужие сны

Есть мир, умирающий от жара солнца.Есть мир, умирающий от космического холода.И есть наш мир — поле боя между холодом и жаром.Существует единственный путь вернуть лед и пламя в состояние равновесия — уничтожить соперника: диверсанты-джамперы, генетика которых позволяет перемещаться между параллельными пространствами, сходятся в смертельной схватке на улицах земных городов.Писатель Денис Давыдов и его жена Карина никогда не слышали о Параллелях, но стали солдатами в чужой войне.Сможет ли Давыдов силой своего таланта остановить неизбежную гибель мира? Победит ли любовь к мужу кровожадную воительницу, проснувшуюся в сознании Карины?Может быть, сны подскажут им путь к спасению?Странные сны.Чужие сны.

dysphorea , dysphorea , Дарья Сойфер , Кира Бартоломей , Ян Михайлович Валетов

Фантастика / Детективы / Триллер / Научная Фантастика / Социально-философская фантастика
Отцы-основатели
Отцы-основатели

Третий том приключенческой саги «Прогрессоры». Осень ледникового периода с ее дождями и холодными ветрами предвещает еще более суровую зиму, а племя Огня только-только готовится приступить к строительству основного жилья. Но все с ног на голову переворачивают нежданные гости, объявившиеся прямо на пороге. Сумеют ли вожди племени перевоспитать чужаков, или основанное ими общество падет под натиском мультикультурной какофонии? Но все, что нас не убивает, делает сильнее, вот и племя Огня после каждой стремительной перипетии только увеличивает свои возможности в противостоянии этому жестокому миру…

Айзек Азимов , Александр Борисович Михайловский , Мария Павловна Згурская , Роберт Альберт Блох , Юлия Викторовна Маркова

Фантастика / Биографии и Мемуары / История / Научная Фантастика / Попаданцы / Образование и наука