Битие

Високи заострени кули се издигаха навсякъде, откроени на фона на звездите — призрачен град в руини, мъртъв от незапомнени времена. Замръзнали потоци стъклена пяна показваха местата, където древната скала някога е кипяла при невероятни температури. Под рухналите небостъргачи се търкаляха изтърбушени разбити останки на недовършени космически сонди.

Тор следваше Гавин през изкорубените усукани останки на гигантска фабрика за копиране. Зловещо място. Огромно и застрашително. Никаква човешка мощ не би могла да нанесе подобни поражения. Осъзнаването на това добави смразяващо чувство за безпомощност към безпокойното усещане, че я наблюдават.

Глупава инстинктивна реакция. За пореден път си каза, че унищожителите би трябвало отдавна да са си отишли. Въпреки това очите й се стрелкаха настрани, търсеха форми в сенките, примигваха от мащабите на катастрофата.

— Тук долу — каза Гавин и поведе в пещерния сумрак под усуканите кули. Докато летеше зад малкия рояк полуразумни апарати, изглеждаше почти като човек в лъскавия си скафандър. Нищо освен лекия оттенък на гласа му не показваше, че предците на Гавин са представители на силициевия, а не на въглеродния живот. Тор намери иронията за възхитителна. Всеки случаен наблюдател би предположил, че тя е създанието, направено от бръмчащи машини, а не Гавин.

Не че това имаше значение. Днешното „човечество“ включваше много типове… всички граждани, стига да показваха преданост към човешкия закон и да можеха да ценят основни неща, които се харесваха на хората. Избори много — музика, красив залез, съчувствие, вкус към добрата шега. В едно бъдеще, изпълнено с невъобразимо разнообразие, {m underline}Човекът{m} щеше да се дефинира не от формата му, а от наследството. От общия набор основни ценности.

Някои виждаха това като естествена история на раса, излязла от планетарната си люлка да живее в мир под звездите. Но Тор, която в момента настигаше Гавин под балдахина от изкорубен метал, знаеше, че решението на човечеството не е единственото, нито дори често срещано. Нямаше съмнение, че други създатели бяха избрали различни пътища.

Някога в далечното минало ужасни сили се бяха изсипали върху това място и бяха оставили огромен разрез в планетоида. Вътре пещерата преминаваше в множество тунели, разбягващи се във всички посоки. Гавин спря пред един с лек тласък от дюзите си и посочи.

— Докато изучавахме първите тунели, един от дълбочинните апарати съобщи, че е открил жилищните помещения.

Тор поклати глава. Още не можеше да повярва.

— Жилищни помещения. Имаш предвид херметично затворени стаи? Способни да поддържат живот?

Стъклото на шлема изобщо не скри раздразнената физиономия на Гавин. Той сви рамене.

— Ела, майко. Ще ти покажа.

Тор сковано последва партньора си в тъмните проходи. Прожекторите на шлемовете им осветяваха пътя.

Жилищни помещения? През всички години, откакто хората ровеха из руините на астероидите, никой не беше намерил нещо свързано с биологични същества. Нищо чудно, че Гавин беше ехиден. За един незрял робот това сигурно изглеждаше като лоша шега.

Биологични космически пътешественици! Това противоречеше на всякаква логика. Но Тор бързо видя признаците… масивни херметични врати, откъснати от пантите и лежащи в прахта… покрити с червеникави петна, които можеха да бъдат само от оксидация на примитивна скала, изложена на въздействието на въздух. Изводите бяха зашеметяващи. Нещо органично бе дошло тук от звездите!

Макар че всички човеци бяха равни пред закона, традиционният биологичен вид все още доминираше културно в Слънчевата система. Много от младите ААА мечтаеха за бъдеще, когато техните потомци ще са лидери и може би дори космически пътешественици. За тях откриването на извънземни сонди в Астероидния пояс беше знак. Разбира се, с огромните роботи пратеници се бе случило нещо страшно, нещо толкова ужасно, че тяхната епоха отстъпила на друга — на епохата на малките кристални вируси. Въпреки това всички тези разнебитени механични сонди бяха свидетелство за това какво е постижимо. Галактиката все пак би могла по един или друг начин да принадлежи на човеци от метал и силиций.

Колкото и трудно и опасно да изглеждаше, новите ААА вероятно щяха да са бъдещето на човечеството. Само че тук, дълбоко в недрата на планетоида, имаше изключение!

Тор внимателно се придвижи под стените, издълбани в съдържащата въглерод скала. Чудовищни експлозии бяха разтърсили базата до такава степен, че дори във вакуума не се бе запазило почти нищо. Въпреки това си личеше, че машините тук са различни от всички откривани досега извънземни артефакти.

Тя проследи очертанията на сложни отделящи колони.

— Съоръжения за обработка на химични съединения… и то не за гориво или крионика, а за сложна органика!

Тор прехвърчаше от помещение на помещение, а Гавин я следваше намусено. Полуразумните роботи ги следваха като глутница душещи кучета и във всяко ново помещение снимаха, щракаха и сканираха. Тор преглеждаше данните на дисплея на шлема си и чрез имплантите.