Битие

САМОТНОТО НЕБЕ

Представете си, че още сме в Епохата на невинността, преди едно поколение (за което имаме живи спомени), когато вселената изглеждаше изпълнена с какви ли не възможности.

По онова време битуваше идеята, че някой ден машините ще полетят към звездите. И ще произвеждат свои копия, като по този начин разпространяват мъдрост в галактиката. И че може би това вече се е случило.

Оказва се, че наистина се е случило, при това неведнъж! Огромно разпръскване, чийто краен резултат бил не мъдрост, а унищожение. Разбира се, тогава не знаехме нищичко за това. По онова време с цялата си наивност размишлявахме върху тишината! Ако някъде наоколо се спотайват извънземни машини, нима няма да отговорят? Разбира се, сега като че ли имаме обяснение. Пиша това сред разрушените останки от древна война. Загадъчни противници са се унищожили взаимно, без да оставят нищо, което да разкаже историята им. Но не намирате ли подобна ясна симетрия за подозрителна? Не би ли трябвало да има оцелели?

Дори при взаимното унищожение нещо обикновено остава сред руините! Така че позволете да изложа една теория. Теория, от която мнозина ще потръпнат. И ще я намерят за тревожна.

Мисля, че не сме сами сред останките. Тук някъде трябва да има оцелели. И рано или късно ще ги намерим.

Което ни връща към стария въпрос…

Тор Повлов

70. Потайници

О, колко прелестно.

Тя извежда нашето присъствие… нас, {m underline}живите реликви{m}… само по пътя на разсъжденията!

Нещо повече, тя започна да излъчва размислите си като журналистически репортаж и споделя неконвенционалните си мисли с цялата Слънчева система.

Като отрича общоприетото мнение, че никакви разбити останки не биха могли да оцелеят десетки милиони земни години, тя пише убедително, че някъде тук трябва да има живи машини. Отделни бегълци от древна битка, които все още са живи и се „спотайват“, както се изразява.

Така че, напълно логично, следващият й въпрос е очевиден още преди да е изрекла думите.