Битие

— Виж! Роботите съобщават, че в онази зала има органични съединения, които нямат работа тук. Силна оксидация, при това в извънредно разрушен астероид! — Тя забърза към мястото, където роботите вече поставяха осветление. — Виждаш ли тези следи! Били са оставени от течаща вода! — Тор коленичи. — Имали са поток, през който пречистената вода се е изливала в малко езерце! — Прахта заискри, докато се стичаше по чувствителните й на допир изкуствени пръсти. — Обзалагам се, че това е бил горният слой на почвата. А виж там! Стъбла! От растения, трева, дървета.

— Сложили са ги от естетични съображения — предположи Гавин. — Ние от клас ААА сме проектирани да се наслаждаваме на природата не по-малко от вас, биологичните…

— О, я стига! — разсмя се Тор. — Това е само временна мярка, докато не се уверим, че ще продължите да мислите за себе си като за човешки същества. Едва ли някой ще иска да предизвиква носталгия към есените в Нова Англия у хората, когато се превърнем в космически кораби! Пък и една сонда би могла да изпълни подобно желание, като насочи телескопа си към Земята!

Тя стана и разпери ръце.

— Този хабитат е бил предназначен за биологични създания! За истински живи извънземни!

Гавин се намръщи, но премълча.

— Ето тук. — Тор посочи, когато влязоха в друго помещение. — Тук са били правени биологичните същества! Тези машини не ти ли приличат на изкуствените утроби, които започнаха да използват на Лунната база?

Гавин сви рамене.

— Може да са били някакви специализирани единици. Предназначени за работа с летливи вещества. Или може би космическата сонда, построила това съоръжение, се е нуждаела от някакъв елемент от повърхността на планета като Земята и затова е създала работници, способни да отидат и да го добият.

Тор отново се разсмя.

— Добра идея. Ама че размяна на роли, а? Машини правят биологични единици, които да вършат онова, което те не са в състояние? Разбира се, няма причина да не е станало по този начин. Но въпреки това ме съмнява.

— Защо?

Тя се обърна към партньора си.

— Защото почти всичко, което се среща на Земята, може да се синтезира в космоса. Пък и…

— Изследователи! — прекъсна я Гавин. — Сондите са били изпратени да съберат данни. Добре тогава. Ако са искали да научат повече за Земята, биха изпратили устройства, проектирани да живеят на повърхността й!

— Така е по-добре — призна Тор. — Но пак не ми се връзва напълно.

Коленичи на слабата гравитация и направи скица в прахта.

— Ето ги жилищните помещения, близо до центъра на астероида. Защо й е трябвало на сондата родител да ги поставя тук, освен ако не е търсила най-добрата възможна защита? А в същото време дъщерните сонди са навън на откритото, изложени на космически лъчи и всякакви други опасности.

Посочи нагоре с изкуствената си дясна ръка.

— Ако биологичните създания са били построени за да надзърнат само в едно кътче на тази система, нашата Земя, щяла ли е сондата да им осигури по-добра защита, отколкото е предложила на собствените си деца?

— Не — заключи Тор. — Тези „биологични създания“ не са били просто изследователски апарати. А колонисти!

Гавин дълго остана неподвижен, взираше се мълчаливо към разбитата херметична врата. Накрая се обърна. Радиовълните донесоха до усъвършенстваните уши на Тор вибрация, която партньорът й нямаше нужда да прави, тъй като му липсваха бели дробове и не се нуждаеше от въздух. Въпреки това звукът красноречиво изразяваше чувствата му.

Гавин въздъхна.