Битие

Известно време — неясно колко — Хакер им крещя. Не можеше да чуе ругатните си, но визьорът му се покри със слюнка и мъгла. После горчивият гняв изведнъж се стопи, сякаш изтече в морето. Яростта изчезна, за да се смени с примирение.

— Добре… добре — помъчи се да каже разбираемо той, като постепенно се овладяваше, докато шлемът премахваше парите от тирадата му и вкарваше още кислород. Можеше също да предава гласа му, стига да си спомнеше как точно се прави. — Добре, ще направим каквото искате. Но това означава, че вие сте отговорни. Вие трябва да се грижите за мен. Поне докато не успея да се свържа с проклетия спасителен екип.

Естествено, делфините не разбираха думите му. Въпреки това, когато се обърна да заплува в другата посока, те сякаш кимнаха в знак на съгласие, понесоха се към повърхността за глътка въздух и след това заплуваха покрай него достатъчно бавно, за да не изостава.

От време на време, колкото за разнообразяване на обстановката, някой делфин му предлагаше гръбната си перка и го понасяше за кратко — носеше го през прозрачните води много по-бързо, отколкото би могъл да плува сам. Понякога, когато носачът му изплуваше за въздух, лицето на Хакер се подаваше на повърхността и хрилете се раздуваха като балони, докато оглеждаше хоризонта. Нямаше и помен от суша.

Движеха се ритмично — подводна екскурзия, разнообразявана с екстравагантни скокове над водата. След известно време, макар все още да бе насинен, зашеметен и вцепенен от болкоуспокояващите, Хакер най-сетне си призна, макар и с неохота…

… че му е доста забавно.

НОВИНАРСКА ИНТЕРЛИДОЛЮДИЯ

* Поредната ледена дига се руши в Гренландия и заплашва с огромно изливане на прясна вода точно когато Северноатлантическият солен цикъл като че ли се кани да започне отново. Въпреки че Гълфстрийм отново тече, Полша и Русия заплашват да използват ядрени заряди, без да обясняват ясно как би могло да помогне това. (*мигнете* за още)

* В Северна Америка кооперативните селски стопанства събудиха призрака на хранителния бойкот, след като Градската лига обяви плановете си за създаване на „ако-картел“, който да продава градските отпадъци на фиксирана цена. (*мигнете* за още)

* Ветераните от последното Голямо пробуждане цъфнаха отново и провеждат пророчески конклав в Колорадо Спрингс. Без да се извинят за несбъдналите се прогнози за съдбоносни събития през 30-те години, те призовават за нова вълна палаткови лагери от брега до прерията. „Защото този път е сигурно!“, според думите на огласяващия откровенията Лейн Церф. (*мигнете* за още)

* В отговор съседната Работническа република Боулдър мобилизира нов взвод адвокати за събиране на парите от Голямото обзалагане от 2036 г. Във връзка с продължаващата вражда между двете страни професор кмет Айлийн Гейпърс-Фицпатрик каза: „Преди да всяват още паника, тези малоумници ни дължат нов спортен стадион! И извинение за онова обзалагане-и-молене градът ни да се продъни в ада. Плащайте! И този път без «двойно или нищо».“ (*мигнете* за още)

22. Сродни души

Естествено, речта беше съсипана. Всички шансове за блестящ завършек си бяха отишли заедно с полезното отразяване. Дори след петдесет години водещият споменателен образ от това събитие щеше да е на самия Хамиш, зяпнал като треснато с чук теле и мърморещ изтъркани баналности как всички трябва да имат едно наум и да запазят спокойствие.