Блус в лятна нощ

— Той може да те научи на вярност, за която не си и сънувал — каза му тя. — Джак нито веднъж не изостави нашия син. Той остана верен до края на единственото ни дете. Нито веднъж, нито за миг не се поколеба в своята преданост. Никога не отстъпи, не се скри, не отказа. И никога не поиска нищо в замяна, никога!

— Това не е вярно — казах аз.

— И какво получи в замяна, Джак? — попита Селистайн.

— Това, че Джордан ме обичаше. За мен той винаги е бил незаменим приятел. А този факт ме караше да се чувствам по-малко самотен — отвърнах.

Докато траеше тази размяна на реплики, Джордан не сваляше очи от баща си. Изражението му въобще не се промени. От погледа му струеше ведростта на един прекаран в монашество живот.

След това Майк продължи разказа.

— Всички ние — каза той — станахме свидетели на промяната, която настъпи у Шайла Фокс след срещата й с Радикала Боб Мерил, който беше преместен от Колумбийския университет в Каролина през лятото на 1969-а. Боб беше от онези радикали, които бяха участвали в превземането на административните сгради в Колумбийския университет и бяха поставили толкова невероятни изисквания, че била извикана нюйоркската полиция, за да разбие обсадата по време на студентското нападение, което доста урони престижа на това бляскаво и прогресивно академично заведение. Точно по време на самото нападение обаче Боб отсъствал — бил в Харлем, където се учел как се правят запалителни бомби от един негър мохамеданин, който бил пуснат от затвора под гаранция. А присъдата му била за осакатяване на полицаи, хвърлени срещу политически демонстранти. Боб бе пристигнал на Юг с единствената цел да основе подразделения на СДО в университета на Южна Каролина. Първото му завоевание се наричаше Шайла Фокс. Преди той да напусне университета, СДО наброяваше петдесетина души. Той ги бе образовал политически и ги бе изваял по свой образ и подобие. Беше изключителен организатор. Но това се разбра по-късно, след случката в Кент. И бурята, която бе разбила живота на всички нас, отново назря в театъра на Док Стрийт.

— Не бяхме виждали човек като Радикала Боб — продължи Майк. — Имаше дълга черна коса, като на индианец, говореше три чужди езика, можеше да цитира наизуст цели страници от Уолт Уитман и Карл Маркс. Нищо не можеше да го обърка или развълнува. Не беше добър оратор, но умееше да преценява хората и да открива онези качества у тях, с които се става лидер. Знаеше, че южняците не обичат пришълци, и затова първо се зае да им влезе под кожата, за да може след това да ги използва. Винаги стоеше на заден план, правеше се на невидим и дърпаше конците от сянката, в която се криеше. Той беше човекът, който започна да ни обучава политически. В това няма никакво съмнение. С изключение на Шайла, никой от нас не даваше и пет пари за войната. Така че в ръцете му бяхме като мека глина. Лично аз цял живот бях чакал да срещна някой като Радикала Боб. Хладнокръвен, готин. В устата му идеите добиваха плът и кръв. До един се хванахме на въдицата му. Без Джордан.

Тогава се обади Радикала Боб, облечен в безупречен костюм от „Брукс Брадърс“, с пригладена коса и маникюр на ръцете си.

— Джордан беше напълно неподатлив, може да се каже имунизиран срещу обаянието на революционните идеи. Освен това беше прекалено емоционален, за да се разчита на него. Но той беше опасен с това, че умееше да пленява хората. Приятелите му вярваха. В невинността си Шайла и Майк го боготворяха. Но с мен той не се сприятели. Аз обаче успях да убедя Шайла и Майк да не му вярват толкова. И след време те поохладняха към Джордан. Приложих същата процедура и спрямо Джак.

— Но аз бях твоето най-голямо завоевание, нали, Боб? — обади се Кейпърс.

— О, да — потвърди Боб и се усмихна на Кейпърс. — Бях ти хвърлил око още през първия месец след пристигането си. Шайла и до известна степен Майк също представляваха добър улов, но да си кажем правичката, те все пак бяха евреи и като такива едва ли щяха да спечелят доверието на южняшките тъпанари, до които се домогвах. Използвах собствения си еврейски произход, за да ги привлека, но с останалите ми трябваше друга тактика. Измислих стратегията. Когато разбрах, че всички се познавате още от Уотърфорд, възложих на Шайла да започне да ви събира в „Йестърдей“ — ей така, приятелски, на чаша бира, където евентуално можех да подхвана разговор за по-сериозни неща. За войната. За отношението към нея. И, разбира се, за гражданско неподчинение.

— Един от изразите ти, които най-добре си спомням — обади се Кейпърс, — е следният: „Щом ще се лее кръв в оризовите полета на Виетнам, тогава същото количество кръв трябва да се пролее по улиците на Южна Каролина.“ Боб, това от теб съм го научил.

— Вие двамата с Шайла бяхте най-добрите ми ученици. Кейпърс, ти умееше да възпламеняваш тълпите както никой друг.

— Само споменаването на думата Виетнам ни възпламеняваше и всички заемахме местата си от едната или другата страна на барикадата — рече Кейпърс.