Блус в лятна нощ

— Позна! Страшно си падам по кавалите — каза Джордан с вид на човек, който се забавлява. Шийли преглътна ядно. — Афисионадо съм. Пардон, ти не знаеш какво значи тази думичка, защото тя има твърде много срички. Но слушай, Шийли, едно ще ти кажа. Духал съм на най-прочутите кавали в тази страна. Защото съм професионалист. Моят език е един от най-известните из гей-баровете на Америка. Може да се каже, че нямам предпочитания. Еднакво обичам и дебели кавали, и кльощави кавали. Някои кавали имат вкус на сирене, други на прясно разрязано свинско, трети на кълцано говеждо, четвърти на кочан царевица, но аз най-обичам кавалите с вкус на захарна тръстика. Да знаеш обаче, хигиената на някои момчета е под всякаква критика, на такива като теб, Шийли, дето се къпят веднъж в месеца. Смърдят на рибна консерва или в най-добрия случай на аншоа... — Джордан се беше разприказвал. Никога не го бях виждал в такова настроение.

— Ти си откачен, бе — извика му Шийли. — Никога не бих пуснал перверзия като теб в моя затвор.

— Моля ви, освободете нашия приятел мистър Мидълтън — примолих се, — и аз ще изведа това извратено копеле оттук.

— О, мистър Шийли — пак започна Джордан и се приближи до полицая, който отстъпи назад, — сигурно ви е като на магаре. Едва ли ще мога да го налапам целия.

— Ако приятелят ти направи още една крачка — обърна се полицаят към мен, — ще ви застрелям и двамата. Пази го, докато доведа Мидълтън.

Когато Шийли изчезна от погледа ни, аз се обърнах към Джордан:

— Подходът ти е малко странен.

— Както видя, твоето подмазване не свърши работа.

— Слушай, не трябва да се заяждаш с полицаи, защото не им плащат достатъчно и си го изкарват на такива като теб.

— Мислех, че познаваш Юга — каза Джордан. — Единствената причина, поради която все още сме живи, е, защото сме бели хора.

— Все пак повече предпазливост няма да ти навреди.

— От предпазливост затъпявам — каза Джордан с делови глас. — Само когато действам непредпазливо, ми е интересно.

— Направи ми една услуга — казах. — В бъдеще ме предупреждавай, като решиш да действаш непредпазливо, за да се чупя навреме.

— Джак, недей да изтъпяваш. Обещай ми никога да не изтъпяваш.

— Правя каквото мога — отвърнах и в този момент се появи Кейпърс под охраната на все още разтреперания Шийли.

— Какво сте му казали на бедния Шийли, че трепери като лист? — извика Кейпърс, щом ни видя.

— Следващия път да си организираш демонстрациите някъде другаде, разбра ли, Мидълтън? — предупреди го Шийли. — А на тези приятелчета да им купиш ароматизатор за уста, ясно ли е?

— Добре го даваш, капитане. Харесва ми, че говориш образно — обади се Джордан. — Умирам за културни хора. Това ми вдъхва вяра в нашата образователна система.

— Какво копеле си ти! — изпъшка Шийли.

— Джордан пил ли е нещо? — попита Кейпърс и си опъна косата назад.

— Не, чувства се опиянен от живота — казах. А сега да се омитаме.

— Какво се опитваш да направиш? — попита го Джордан. — Да разрушиш Америка ли? И всичко, което ни прави велики?

— Опитвам се да спася Америка — отвърна Кейпърс и лицето му веднага доби сериозно изражение.

— Кейпърс, станал си голям сърдитко, откакто се опитваш да спасиш планетата и пеещите птички в нея — продължи Джордан.

— Хайде да продължим този разговор в „Йестърдей“ — предложих аз. — Майк сигурно вече е освободил Джейн Фонда. Тя също ще иска да поспори с нас.

Когато отидохме в „Йестърдей“, Майк и Шайла бяха вече там и унило дремеха над чашите си. Щом влязохме, Кейпърс и Шайла се разцелуваха страстно — това им бе станало навик през онези бурни дни на арести, демонстрации и речи. Винаги ходеха хванати за ръка и демонстрираха нежните си чувства на обществени места по такъв начин, че лично аз се чувствах ужасно неловко, а Джордан обикновено извръщаше очи. Сякаш не им стигаше, че живеят заедно, ами искаха да покажат, че силата на убежденията им възпламенява още повече сексуалния им живот. Докато чакахме да ни донесат бирите, ръцете им шареха неспокойно, сякаш извивките на телата им бяха единствената азбука, която можеха да четат.

— Разплетете се — каза им Майк, — за да можем да си поръчаме на спокойствие.

— Ти просто ревнуваш — сопна му се Кейпърс, без да откъсва поглед от Шайла. — Разплетем ли се, сякаш оставам без ръце и крака. Откакто започна нашата революция, имам чувството, че с Шайла сме едно цяло.

— Каква революция? — попитах аз.

— Джак, кога ще се събудиш? — озъби ми се Шайла. — Колко още млади момчета трябва да умрат във Виетнам, за да решиш, че този въпрос заслужава малко внимание?

— Седемдесет и две хиляди триста шейсет и осем — отвърнах аз, докато изчитах менюто.

— Как можеш да се шегуваш, когато твои връстници гинат в тази неморална война? — попита ме Кейпърс и ме сграбчи за китката.