Блус в лятна нощ

В този миг чух как Мария отключи външната врата и още от антрето се провикна към Лия:

— Buon giorno, piccolina. — Остави чадъра си и влезе в кухнята. Налях й чаша кафе.

— Buon giorno, Dottore — каза Мария.

— Мария, не съм никакъв доктор — отвърнах й на италиански. Трудно ми е да усвоя диалекта на Мария. Звучи ми като нещо средно между чуруликане и заекване, но тя е безкрайно търпелива с мен, когато не мога да я разбера.

— В Италия си доктор — отсече тя. — Радвай се и не протестирай! Приятно ми е да те наричам така пред другите гувернантки и прислужници. Нека знаят, че работя за заможен човек. Между другото, онова приятелче е вече долу.

— Знам. Видях го от терасата. Тук никой ли не го познава?

— Портиерът говорил със съдържателя на „Бон Кафе“. Непознатият се представил като турист от Милано. Но аз не разбирам защо един турист ще зяпа някакъв си апартамент вместо Палацо Фарнезе. Бруно, който продава вестници на сергията, е убеден, че той е ченге, а ти си замесен или в търговията с наркотици, или имаш вземане-даване с Червените бригади. Нито един от карабинерите не го е виждал преди, но те са такива младоци, че надали познават друг, освен собствените си майки. Купува си цигари от магазинчето на Джанина. Целият площад е нащрек и го следи. Не изглежда опасен. Казаха ми да ти предам да не се страхуваш.

— Благодари им от мое име. Ще гледам един ден да им се отплатя.

— Няма нужда — отвърна тя. — Нищо, че двамата с малката сте чужденци, вие вече сте част от площада. Тук всички се грижим за съседите си.

— Мария, омъжи се за мен! — казах аз и сграбчих ръката й. — Омъжи се за мен и ще ти дам всичките си пари. Освен това ще ти позволя да отгледаш детето ми.

— Глупости говориш. Побъркан! — изсмя се Мария и издърпа ръката си. — Смахнат американец. Само ми се подиграваш, ама един ден аз ще ти кажа „да“ и тогава да те видя какво ще правиш, Dottore.

— Веднага ще звънна на папата да ми запази час за една брачна церемония.

— Много си голям за мен, синьор Маккол — каза тя и ме премери с поглед. — Ще ме смачкаш в леглото.

— Само си намираш извинения — отвърнах и в този миг Лия се появи на прага на кухнята, облечена за училище. Усмихна се широко, за да видя колко грижливо си е измила зъбите. Прегледах й ушите и врата и кимнах одобрително, след което я препратих на Мария да сплете косата й. Лия имаше тъмна вълниста коса, която по странен начин отразяваше светлината на електрическата лампа. Тръснеше ли глава, в косата й заиграваха мъждукащи проблясъци, като слънчев поток, размътен от диво зверче.

— Bellisima. Bellisima — затананика Мария, докато сплиташе косата на дъщеря ми. — Най-красивото момиченце на площада.

Пиаца Фарнезе заемаше централно място във всекидневието на Лия. Тя живееше в блажено неведение за това, че аз всъщност съм беглец, подгонен от миналото си, който се крие от своите преследвачи. Беше твърде малка, за да помни моето бягство от Южна Каролина в Ню Йорк, а оттам с нощен полет на „Алиталия“ до Рим.

Стисна ръката ми, докато поздравявахме портиера, преди да излезем навън.

Мъжът, който ни следеше, се обърна с гръб към нас и запали цигара. Престори се, че чете някакъв исторически надпис, който висеше над вратата на аптеката.

— Татко, нали няма да го набиеш? — попита Лия.

— Няма, обещавам. Наистина ли мислиш, че съм толкова глупав? Може би след онова, което се случи последния път?

— Толкова се уплаших, като те тикнаха в затвора.

— Аз се уплаших повече от теб. След тази случка Рим сложи край на боксьорската ми кариера.

— Всички монахини знаят, че си бил в затвора „Реджина Чели“ — каза тя с разпаленото неодобрение на осемгодишните, — дори и сестра Розария. Чувствам се ужасно.

— Получи се културно недоразумение — обясних й аз, докато прекосявахме оживения площад. — Твоят великан реши, че щом има педал насреща си, трябва да играе твърдо. Признавам, беше грешка, но така би постъпил всеки американец на мое място.

— Дължиш ми хиляда лири — каза Лия.

— Откъде накъде? Не съм псувал. Не ти дължа нито цент.

— Каза онази думичка с „п“. Хиляда лири!

— Педал въобще не е мръсна дума. Това е част от велосипед, която се натиска с крак, за да се приведе в действие колелото. Казва се: въртя педалите. Колите също имат педал, казва се педал за газта.

— Ти нямаше предвид такъв педал — възрази тя. — Ако си честен, ще ми дадеш хиляда лири.

— Лия, аз съм възрастен човек — продължих. — Разбери, да баламосвам дечурлига като теб е част от служебната ми характеристика.

— Не забравяй, че аз също трябваше да лежа в затвора с теб — нацупи се Лия. — Сестра Розария смята, че трябва да се срамуваш от себе си.

— Бях предизвикан и станах жертва на банда мъжкари, които въобще не ме разбраха.

— Стига, държа се като гамен! — отряза ме Лия.