Богът на дребните неща

Изкрещя текста гладко, без да се запъне нито веднъж. Беше забележително, като се има предвид, че момчето бе само шестгодишно и не разбираше нито дума, от това, което казва. Седнал в стаята и загледан в малкото дяволче, което се въртеше в двора му (бъдещ предприемач-организатор на битови услуги със свое дете и свой скутър), другарят Пилай се усмихваше гордо.

— Той е пръв по успех в класа. Тази година ще му разрешат да прескочи един клас.

Малката гореща стая беше изпълнена с големи амбиции.

Не се знаеше какво пази другарят Пилай в своя бюфет с остъклени и покрити с перденца врати, но в никакъв случай не събираше там дървени самолетни модели.

Чако, от друга страна, премина от мига, в който влезе в тази къща, или може би от мига, в който се върна другарят Пилай, през някакъв странен процес на обезсилване. Като лишен от пагоните си генерал той почти престана да се усмихва. Потисна своята експанзивност. Ако някой го видеше тук за първи път, би го сметнал за необщителен. Едва ли не боязлив.

С безпогрешния инстинкти на уличен борец другарят Пилай схващаше, че скромният му живот (малка и гореща къща, охкаща майка, очевидна близост до трудовите маси) му дава власт над Чако, на която в тези революционни времена никакво оксфордско образование не можеше да се противопостави.

Държеше своята бедност като пистолет, насочен в главата на Чако.

Чако извади смачкан лист хартия, където се беше опитал да скицира грубо контурите на нов етикет, който искаше да бъде отпечатан от другаря К.Н.М. Пилай. Етикет за нов продукт, какъвто Консерви и туршии „Парадайз“ се готвеше да пусне през пролетта. Синтетичен готварски оцет. Рисуването не беше сред уменията на Чако, но другарят Пилай схвана основната идея. Позната му бе емблемата с изображение на танцьор на катакали, с текста под полата му: Императори в царството на вкуса (по идея на другаря Пилай), знаеше и какъв шрифт бяха избрали за Консерви и туршии „Парадайз“.

— Дизайнът е същият. Предполагам, само текстът ще бъде различен — забеляза другарят Пилай.

— И цветът на бордюра — уточни Чако. — Жълтеникавокафяв, вместо червен.

Другарят Пилай вдигна очилата си върху косата, за да прочете текста на глас. Стъклата веднага се замъглиха от маслото за коса.

— „Синтетичен готварски оцет“. Предполагам, всичко с главни букви.

— Прускосини — каза Чако.

— А „Приготвен от оцетна киселина“!

— В царскосиньо — отвърна Чако. — Същият цвят, който използвахме за зелени пиперки в саламура.

— „Нетно тегло. Партиден №. Дата на производство. Срок на годност“… също в царскосиньо?

Чако кимна.

— „Производителят удостоверява, че оцетът в това шише е с гарантиран състав и качество. Съдържание: Вода и Оцетна киселина.“ Предполагам, че този текст ще е в червено.

Другарят Пилай използваше думата „предполагам“, за да прикрие въпросите като твърдения. Мразеше да задава въпроси, освен ако не бяха лични. Въпросите бяха просташки показ на невежество.

Докато приключат с разискванията по етикета на синтетичния оцет, над главите на Чако и другаря Пилай също се бе събрал по един конусовиден рояк от комари.

Договориха се за датата на изпълнението.

— Значи вчерашната демонстрация мина успешно? — попита Чако, като най-сетне стигна до същинската причина за визитата си.

— Ако и докато исканията ни не бъдат изпълнени, другарю, не можем да кажем дали е била успех или неуспех. — В гласа на другаря Пилай прозвуча пропагандаторска нотка. Дотогава борбата трябва да продължи.

— Но отзвукът беше добър — подсказа Чако, търсейки подходящия израз от партийния речник.

— Това е така — съгласи се другарят Пилай. — Другарите представиха Меморандум на Върховното партийно ръководство. Сега ще видим. Трябва само да чакаме и да наблюдаваме.

— Подминахме ги на шосето вчера — подхвърли Чако. — Имам предвид процесията.

— Предполагам, на път към Кочин — каза другарят Пилай. — Но според партийни източници отзвукът в Тривандръм е бил много по-добър.

— В Кочин също имаше хиляди другари — допълни Чако. — Моята племенница дори видя нашия млад Велута сред тях.

— А! Така ли? — Това завари другарят Пилай неподготвен. Велута беше проблем, който той смяташе да зачекне с Чако. Но не веднага. Може би. Не тъй направо. Умът му забръмча като вентилатора на масата. Чудеше се дали да се възползва от случая, или да го отложи за друг ден. Реши да е веднага. — Да. Той е добър работник — кимна замислено домакинът. — Високоинтелигентен.

— Така е — съгласи се Чако. — Отличен дърводелец с ума на инженер. Само ако не беше…

— Не и такъв работник, другарю — прекъсна го другарят Пилай. — Партиен работник.

— А, разбирам. Значи той е редовен член на партията, с членска книжка?