Божията формула

— Индуската митология поставя в основата на Сътворението танца на Шива. Легендата разказва, че материята се намирала в инертно състояние, докато в нощта на Брахман Шива не започнал своя танц в огнен пръстен. В този миг и материята започнала да пулсира в ритъма на Шива, чийто танц превърнал живота в един грандиозен цикличен процес на съзидание и унищожение, на раждане и смърт. Танцът на Шива е символ на единството на съществуването и от него произтичат петте акта на божественост: създаването на Вселената, поддържането й, разпадането й, скриването на божествената природа и отдаването на истинското познание. Според свещените писания, танцът довел първо до експанзия, в която бил създаден градивният материал на материята и енергиите. На първия етап Вселената била изпълнена с пространство, в което всичко се пръснало с енергията на Шива. Свещените текстове предсказват ускорение на експанзията, при която всичко ще се смеси и накрая Шива ще изпълни страшния танц на унищожението. — Бодхисатва наведе глава. — Това не ви ли се струва познато?

— Невероятно — прошепна Томаш. — Големият взрив и експанзията на Вселената. Изравняването на масата и енергията. Големият срив.

— Забележително — съгласи се тибетецът. — Вселената съществува заради танца на Шива и заради върховната му саможертва.

— Саможертва ли? Като в християнството?

— Не — каза Тензин, поклащайки глава. — Изразът саможертва се използва тук с оригиналното си значение на посвещение, в смисъл да се направи така, че нещо да стане свещено, а не в смисъл на страдание. Индуската история за мирозданието ни разказва за божието дело, творящо свещеното, чрез което Бог става света, който става Бог. Вселената е огромна сцена на божествена пиеса, в която Брахман изпълнява ролята на голям маг, който се превръща в света чрез съзидателната сила на мая и чрез действието на кармата. Кармата е съзидателната сила, дейното начало на божествената пиеса, Вселената в действие. Същността на индуизма се състои в освобождението ни от илюзиите на мая и от силата на кармата, в осъзнаването чрез медитация и йога, че всички явления, които сетивата ни усещат, са част от една и съща реалност, че всичко е Брахман. — Бодхисатва положи ръка на гърдите. — Всичко е_ Брахман_ — повтори.

— Всичко. Включително и ние самите.

— Нима и будизмът не защитава същото?

— Точно така — одобрително каза старият тибетец. — Вместо Брахман предпочитаме да използваме думата Дхармакая, за да опишем тази единна реалност, тази същност, която откриваме в различните предмети и явления във Вселената. Всичко е Дхармакая, всичко е свързано с невидими нишки, нещата са само различни проявления на една и съща реалност. Но това не е неизменяема действителност, по-скоро е реалност, белязана от самсара, понятие, с което отбелязваме преходността на нещата, факта, че всичко непрекъснато се променя, че движението и промяната са свойствени на природата.

— Но тогава каква е разликата между индуизма и будизма?

— Има разлики, отнасящи се до формата, има разлики в методите, има разлики в историята. Буда е приемал индуските божества, но не им е отдавал голямо значение. Има огромни разлики между двете религии, макар същината им да е една и съща. Реалността е единствена, макар и да изглежда множествена. Отделните неща са само различни маски на едно и също, тази крайна реалност, която е преходна. И двете учения ни напътстват да гледаме отвъд маските, да разбираме, че разликата крие единство, да вървим към разкриването на единството. Но прибягват към различни методи, за да стигнат до целта. Индуизмът постига просветление чрез веданта и йога, будистите — чрез свещения осмостепенен път на Буда.

— Значи източната мисъл се основава на идеята, че реалното, макар и да възприема различни форми, е в същността си едно и също.

— Да — каза Тензин. — Макар и основните идеи да се съдържат в индуизма и будизма, даоистите наблягат по-късно на някои от тези елементи, съществуващи в господстващото учение.

— А, така ли? На кое?

Тибетецът вдъхна чистия въздух, който вятърът носеше из двора.

— Да сте чели някога Дао дъ Дзин?

— Мм… не.

— Това е основният текст на Дао.

— А какво е Дао?

— Джуан Дзъ казал: ако някой попита какво е Дао и друг му отговори, нито един от двамата не знае какво е Дао.

Томаш се разсмя.

— Е добре, разбрах вече, че не можете да ни обясните какво е Дао…

— Дао е другото име на Брахман и Дхармакая — каза тибетецът. — Дао е реалното, същината на Вселената, единното, от което произлиза множественото. Даоисткият път е формулиран от Лао Дзъ, който синтезирал учението в едно основно понятие.

— Кое?

— Дао дъ Дзин започва с пророчески думи — каза Тензин. — Дао, което може да бъде изказано, не е истинско Дао. Името, което може да бъде назовано, не е истинското Име.

Будистът отрони думите, сякаш бяха листа, отнесени от вятъра.

— Какво означава това?