Божията формула

Излязоха от тъмната стаичка до входа на храма на Майтрея, слязоха по стълбите от черен камък и завиха наляво. Томаш беше подхванал бодхисатва под мишница и му помагаше да върви, докато Ариана ги следваше с три възглавници, които притискаше до гърдите си. Прекосиха тесния коридор край параклисите и влязоха през първата врата, излизайки на закътан двор с дървета, под сянката на големия палат на Панчен Лама.

Няколко монаси поздравиха Тензин с поклон и старецът спря, за да им отговори. После продължи напред, сочейки едно дърво, което растеше в специален кът.

— Когато вървиш — изрецитира бодхисатва, съсредоточен върху старческите си крачки, — върви. Когато седиш, седи. Но не се колебай.

Ариана остави голямата възглавница до ствола на дървото, на място, избрано от домакина, и Томаш му помогна да седне. Огледаха се наоколо и установиха, че мястото беше добре избрано. Беше на сянка, но през листата проникваше доста слънчева светлина, така че не беше нито прекалено студено, нито прекалено топло, това беше идеалната температура.

Тибетецът махна към двамата посетители, които останаха прави.

— Буда е казал: седни, почини, работи — издекламира отново. — Сам със себе си. Край гората живей щастлив, без желания.

Двамата разбраха поканата. Подредиха възглавниците на земята пред бодхисатва и седнаха.

Настъпи тишина.

Чуваха се само далечните гласове на монасите, които редяха мантри с неизменното гърлено ом — звука на съзиданието, космическата вибрация, която е в основата на всичко и свързва всичко. Птички пееха безгрижно из клоните, чужди на първичния звук, огласящ манастира като неспирен шепот, като кроткия плисък на морски вълни при досега им с плажа. Всичко околовръст беше приветливо, тихо, вечно, съвършено място за съзерцание. Потъналият в мир двор подканяше към медитация и възнасяне на духа в безспирното търсене на същината на истината.

— Споменахте преди малко за проекта Божията формула — поде Томаш. — Дали не бихте могли да ни обясните какво е това?

— Какво искате да ви обясня?

— Ами… всичко.

Тензин поклати глава.

— Китайците имат една поговорка — каза. — Учителят ти отваря вратата, но трябва сам да влезеш.

Томаш и Ариана се спогледаха.

— Тогава ни отворете вратата.

Старият тибетец си пое дълбоко въздух.

— Когато започнах да изучавам физика и математика в Дарджилинг, смятах всичко това за забавно, защото ми се струваше голяма и красива игра. Докато не пристигнах в Колумбийския университет, където един мой учител ме отведе по-надалече. Отведе ме толкова надалече, че ученето престана да е игра за мен и се превърна в откривателство.

— Какво открихте?

— Открих, че западната наука подхожда странно към източната мисъл.

— Какво искате да кажете с това?

Тензин впери очи в Томаш, а после в Ариана.

— Какво знаете за мистичния опит на Изтока?

— Моите познания се ограничават с исляма — каза иранката.

— Аз познавам юдаизма и християнството — отбеляза Томаш. — А сега понаучих нещо и за будизма. Бих искал да знам повече, разбира се, но никога не съм имал учител, който да ме учи.

Бодхисатва въздъхна.

— Ние, будистите, имаме една поговорка — заяви. — Когато ученикът е готов, се появява учителят. — Той замълча. Чуваха се само настойчивите трели на птиците. — За да можете да разберете същината на последния проект на Айнщайн, трябва да проумеете някои основни положения на източната мисъл. — Положи длан на ствола на дървото и остана така за момент. После прибра ръката си оттам и преплете пръсти в скута си в съзерцателна поза. — Корените на будизма тръгват от индуизма, чиято философия се основава върху Ведите, древни свещени текстове, написани на санскрит. Последната част на Ведите се нарича Упанишади93. Основната идея в индуизма е, че разнообразието от неща и събития, които виждаме и чувстваме около нас, са само различни проявления на една и съща действителност. Действителността се казва Брахман и представлява за индуизма същото, което е Дхармакая за будизма. Брахман означава раста и е истинската реалност, вътрешната същност на всичко. Ние сме Брахман, макар и да не го разбираме заради магическата сила мая, която създава илюзията за разнообразие. Но разнообразието, подчертавам, е само илюзия. Има само една реалност и тя е Брахман.

— Извинете, не разбирам — прекъсна го Томаш. — Винаги съм си мислел, че индуизмът е пълен с най-различни божества.

— Това отчасти е истина. Индусите имат много божества наистина, но според свещените писания всички тези божества са отражения на един-единствен Бог, на една-единствена действителност. Един Бог с хиляди имена, различни имена и различни лица на една същност. — Разтвори ръце и ги събра. — Брахман е всички и един, Той е истинският и единствен Той е истински.

— Разбирам.