— Вселената трепти под ритъма на законите на физиката — заяви Тензин. — През 1996 г. беше открито, че живите системи и инертната материя са в синхрон, който може да се изрази с една и съща математическа формула. С други думи, ритъмът на космическата музика, която предизвиква движението на червата, е същият, който кара атомите да пеят в унисон, а сперматозоидите да удрят с опашка в синхрон, същият, който оркестрира гигантския танц на Луната около Земята. Математическата формула, която изразява този космически ритъм, е част от математическите системи, които описват организацията на Вселената: Теорията на хаоса. Беше открито, че хаосът е синхронен. Хаосът изглежда хаотичен, но всъщност има детерминирано поведение, в което се откриват определени модели, и следва строго определени правила. Макар и да е синхронен, поведението му никога не се повтаря, поради което можем да заявим, че хаосът е детерминиран, но не е определим. Предсказуем е в близък план заради детерминистичните закони и непредсказуем в далечен план заради сложността на реалното. — Разтвори ръце. — Винаги ще има някаква мистерия накрая на Вселената.
Томаш се размърда на мястото си.
— Допускам, че всичко това е така — каза той. — Но мислите ли, че незнайните мъдреци, които са описали танца на Шива, са знаели за съществуването на този… на този космически ритъм?
Тензин се усмихна.
— В отговор на въпроса как трябва да възприемаме света, Буда е казал: Звезда по здрач, мехурче в потока, светъл лъч през облак лете, блещукащ светилник, призрак и блян.
Посетителите изглеждаха разочаровани от отговора.
— Какво искате да кажете с това?
— Искам да кажа, че космическият ритъм е неуловим за онзи, който не е просветлен. Трябва да си Буда, за да видиш как нещата пулсират с този ритъм. Как биха могли авторите на свещените писания да знаят за съществуването на космическия ритъм, след като той не може да се долови от онзи, който не е подготвен да го чуе?
— Може да е случайност — аргументира се Томаш. — Измислили са историята за танца на Шива, която е само един красив мит, а по-късно е открито, че съществува ритъм на Вселената.
— Както вече говорихме, индусите наричат същинската реалност Брахман и вярват, че разнообразието от неща и събития, които виждаме и чувстваме около нас, не са друго, освен проявления на една и съща реалност? Освен това ви казах, че за нас истинската реалност е
— Да.
— Дали е съвпадение това, че западната наука твърди същото, което източните мъдреци са казали преди повече от две хилядолетия?
— Не разбирам — обади се Томаш.
— Както знаете, източната мисъл защитава тезата, че реалното е единно и различните неща са само проявления на една същност. Всичко е свързано.
— Да, вече го казахте.
— Теорията на хаоса го потвърди. Потрепването на крилете на една пеперуда може да повлияе на времето в друга точка на планетата.
— Истина е.
— Но единството на материята не се свежда само до простия ефект на доминото между нещата, при който всяко едно влияе на друго. Истината е, че всичко е органично свързано. Всеки обект е различно проявление на едно и също нещо.
— Това твърди източната мисъл — настоя Томаш.
— Твърди го и западната наука — аргументира се Тензин.
Историкът погледна недоверчиво.
— Западната наука?
— Да.
— Къде се казва, че всичко е органично свързано? Къде се казва, че всеки обект е различно проявление на едно и също нещо? За първи път чувам тези твърдения…
— Не сте ли чули за опита на Аспе?
По лицето на Томаш се изписа недоумение, но като погледна Ариана, разбра, че името й е познато.
— Какво е това? — попита той, обръщайки се едновременно към тибетеца и иранката.
— Виждам, че младата дама е запозната с опита — забеляза Тензин с проницателния си поглед.
— Да — потвърди тя. — Всеки физик знае за този опит.
Ариана беше видимо впечатлена. Мозъкът й на учен явно бе зает с оценка на вероятните следствия на казаното от стария будист и най-вече с неочакваните връзки между опита, за който беше споменал Тензин, и концепцията за
— Някой ще ми обясни ли какво е това? — настоя Томаш.
Тензин отново поправи пурпурната наметка, която покриваше тялото му. Вгледа се в Томаш.