Божията формула

— Ален Аспе е френски физик, ръководител на екип от Парижкия университет, провел извънредно важен експеримент през 1982 година. Истина е, че никой нищо не споменава за него — нито по телевизията, нито във вестниците. Строго погледнато, само физиците и тесен кръг учен са запознати с него, но имайте предвид, че в бъдеще експериментът на Аспе може да бъде признат за един от най-необикновените научни експерименти на XX век. — Погледна към Ариана. — Съгласна ли си с мен, момиче?

Ариана поклати утвърдително с глава.

— Да.

Бодхисатва остана загледан в иранката.

— Една дзен поговорка казва така: ако срещнеш на пътя човек, който знае, не го оставяй да мълчи. — Направи пауза и посочи към Томаш. — Отвори му вратата.

— Искате да опиша експеримента на Аспе?

Тензин се усмихна.

— Друга дзен мъдрост твърди: когато обикновен човек придобие знание, става мъдрец. Когато мъдрец придобие знание, става обикновен човек. — Кимна отново към Томаш. — Направи от него обикновен човек!

Ариана поглеждаше ту единия, ту другия от събеседниците си, докато се опитваше да подреди мислите си.

— Експериментът на Аспе… се отнася до… — Погледна тибетеца, сякаш молеше за напътствия. — Не може да се разкаже за Аспе, без да споменем за Парадокса АПР, нали?

— Нагарджуна е казал: мъдростта е като бистро и прохладно езеро, няма значение от коя страна ще влезеш.

— Тогава ще вляза откъм Парадокса АПР — реши Ариана. Обърна се към Томаш. — Вероятно си спомняш, че говорихме как квантовата физика налага представата за една недетерминирана Вселена, в която наблюдателят е част от наблюдението, докато Теорията на относителността се придържа към представата за детерминирана Вселена, при която наблюдателят няма никакво отношение към поведението на материята. Спомняш си, нали?

— Разбира се.

— Добре, когато това противоречие се установило, учените положили усилия да съвместят двете области. Предполага се, че не може да има едни закони, валидни за макрокосмоса, и други — за микрокосмоса. Законите би трябвало да са едни и същи. Но как да се обяснят разминаванията между двете теории? Проблемът породил редица дебати между бащата на Теорията на относителността Алберт Айнщайн и главния теоретик на квантовата физика Нилс Бор. За да покаже, че квантовата интерпретация е абсурдна, Айнщайн се съсредоточил над един доста необикновен аспект от квантовата теория, а именно, че една частица решава да заеме определена позиция само когато е под наблюдение. Айнщайн, Подолски и Розен, чиито инициали образуват акронима АПР, формулирали тогава своя парадокс, основан на експеримент с две отделни системи, които преди това са били свързани, който би трябвало да установи дали биха имали сходно поведение при наблюдение. Тримата предложили следното: да се поставят две системи в кутии, сложени в различни точки на зала или дори на километри една от друга, да се отворят кутиите едновременно и да се измерят вътрешните им стойности. Ако поведението им е идентично, това би означавало, че двете системи са успели да комуникират мигновено една с друга. Ето, в това се състои парадоксът. Айнщайн и неговите поддръжници отбелязали, че не може да има мигновено прехвърляне на информация, тъй като няма по-бързо нещо от светлината.

— А какво отговорил на това квантовият физик?

— Бор ли? Бор отговорил, че ако би било възможно да се направи подобен експеримент, щяло да се види, че наистина съществува мигновена комуникация. Ако субатомните частици не съществуват до момента на наблюдението, отбелязал той, тогава те не биха могли да бъдат считани за независимо съществуващи. Материята, казал, е част от неделима система.

— Неделима система — повтори като ехо Тензин. — Неделима като абсолютната реалност Брахман. Неделима като единната реалност, свързана от невидими нишки Дхармакая. Неделима като единното цяло Дао, от което произхожда множествеността. Неделима като същността на материята, единната цялост, чиито проявления са всички неща и всички събития, единствената реалност с различни маски.

— Чакайте — прекъсна го Томаш. — Квантовата физика е твърдяла това. Но нали Айнщайн е мислел по различен начин?

— Без съмнение — съгласи се Ариана. — Айнщайн е смятал, че подобно тълкуване е абсурдно и че ако бъде осъществен, експериментът с Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен, би могъл да го докаже.

— Проблемът е, че този парадокс не би могъл…

— По времето на Айнщайн действително не е било възможно — каза иранката. — Но през 1952 г. един физик от Лондонския университет на име Дейвид Бом заявил, че имало начин да се провери. През 1964 г. един друг физик, Джон Бел от Европейската лаборатория по молекулярна физика (СЕРН) в Женева, имал възможността да демонстрира схематично изпълнението на експеримента, който щял да бъде реализиран едва през 1982 г. от Ален Аспе и неговия екип в Париж. Опитът е изключително сложен и труден за обяснение на непосветени, но е факт, че е бил осъществен.

— Французите са осъществили експеримента?

— Да.

— И тогава?

Ариана хвърли един таен поглед на Тензин, преди да отговори на въпроса.

— Бор излязъл прав.